Instagram

bvalentinee: Shooting today for @poobear upcoming video with guest star @justinbieber and beauty @loveajoi #bts #makeupartist

azillian: Justin stopped by for a cameo

 

milothelight: First directing job! Special shout out to @poobear @justinbieber @baclothingco for believing in me! #FuturesNow

Deafening (преведена история) Двадесет и четвърта глава

 

Почукване на входната врата ме накара да се втурна надолу по стълбите преди майка ми. Би било ужасно, ако стигнеше преди мен. Щеше да седи на входната врата и да разпитва Макс. Тя играеше ролята и на баща, и на майка, от както баща ми си тръгна. Обичам я страшно много, не ме разбирайте погрешно, но ще бъде много излагащо.

 

- Победих те.- усмихнах се самодоволно на майка ми, стигайки секунди преди нея, тя въздъхна леко и ми се усмихна преди да се обърне.
- Не твърде късно, помни.- каза през рамо, връщайки се в хола, където седна и с Брадли гледаха телевизия.
- Да, да добре.- отговорих, завъртайки очите си. Погледнах набързо за последно тоалета си, преди да дръпна дръжката на врата, тя да с отвори и да видя смайващо момче. Макс се усмихна.
- Здравей, прекрасна.- бузите ми се зачервиха.

- Хей.- казах тихо и пристъпих отвън.
- Да тръгваме?- попита, а аз кимнах и затворих вратата зад себе си. – Изглеждаш невероятно, между другото.- отбеляза, докато хващаше ръката ми и я пусна чак пред колата му.

- Благодаря.- изчервих се, слава Богу той гледаше в другата посока.
Докато вървяхме надолу към колата му, аз имах малко време да огледам подробно, с какво беше облечен. Само ще кажа, че изглеждаше страхотно облечен с панталон, бяла V-образна тениска и сако, защото определено беше хладно навън, завършващ облеклото му с чифт бели кецове.

Макс пусна ръката ми и отвори врата на мястото до шофьора за мен и изчака, докато не се качих, преди да затвори вратата и да отиде от неговата страна. Усмихна се, и се наведе и да закопчае колана си и след това се обърна и запали.

***

Не след дълго спряхме пред един красиво изглеждащ ресторант, улицата беше прекрасна през нощта, пътят беше тъмен, но осветен от светлината на уличните лампи и ресторанти. Аз се усмихнах, излязох от колата.

Той се усмихна и хвана ръката ми, докато влизахме в един малък ресторант, аз се изчервих и погледнах надолу.

- Здравейте, добре дошли в Beau Soleil, имате ли резервация?- попита сервитьора, когато влезнахме. Макс кимна.
- Кларксън.- каза, докато сервитьора поглеждаше надолу проверявайки дали сме в списъка.

 

Макс Кларксън явно беше цялото му име, Селена Кларксън…. харесв- Млъквай Селена, какво си мислиш?! Аз поклатих главата си леко, когато севрвитьорът помоли да го последваме през основния салон. Ръката ми все още беше в тази на Макс, докато вървяхме към другия край на ресторанта, подминавайки други вечерящи двойки, дори и цели семейства. Аз се усмихнах, виждайки млада двойка, може би бяха в гимназията, седящи до прозореца с хванати ръце през масата, накара ме да се сетя за Джъстин.
- Добре ли си, Селена?- гласът на Макс ме извади от мислите ми, аз завъртях главата си към него и се усмихнах.

 

- Мисля, че съм добре. – аз се засмях леко, сервитьорът дръпна столовете, аз пуснах ръката на Макс и седнах, той направи същото и седна срещу мен, сервитьорът ни даде менютата.
- Ще се върна след малко да взема поръчката ви.- каза преди да си тръгне.

- Сигурна ли си, че си добре, изглеждаш малко разстроена?- попита Макс, аз въздъхнах и се огледах наоколо, връщайки погледа си обратно към него.

- Да, просто ми се насъбра много напоследък.- усмихнах се слабо.
- Говори ли ти се за това ?- попита, а аз поклатих глава в отрицание бързо.

- О, не, не искам да те натоварвам с проблемите си.- аз се усмихнах, засмивайки се леко. Той е толкова сладък и перфектен.
- Винаги съм насреща, няма проблем ако искаш да споделиш.- той хвана ръката ми и я стисна леко.

- Твърде сладък си.- засмях се
- Опитвам се.- намигна ми и той се засмя.- Запомни, че можеш да ми кажеш по всяко време.- той стисна още веднъж ръката ми успокояващо, преди да я пусне, аз сложих отново ръцете в скута си и сервитьорът дойде обратно за поръчката.

***

 

 

Макс спря колата пред къщата ми, аз въздъхнах и погледнах към нея през прозореца виждайки слабата светлина в кухнята, което означаваше, че всички са заспали. Обърнах се към Макс, усмихнах се и му казах.

 

- Благодаря ти за тази вечер, беше невероятна.
- Това беше най-малкото нещо, което можех да направя, след като така се блъснах в теб.- и двамата се засмяхме.- Но ще се радвам да те видя отново.- добави той.
- Бих се съгласила.- усмихнах се, а той вдигна ръката си, хвана кичур от косата ми и го пухна зад ухото, остави ръката си зад главата ми, а палецът му с движеше в леки кръгчета по бузата ми, той се усмихна и се вгледа в очите ми.
- Ти си една единствена, Селена, а това момче е страшен късметлия.- погледна нагоре към челото ми и го докосна много леко с устните си.

 

Сърцето ми препускаше, чувствах как дланите ми започваха да се запотяват, погледнах го учудено.
- Как-какво?- успях да промълвя, той се засмя леко и тръпчинките му се показаха, разтърси бързо главата си и започна да говори.
- Трябва да съм много глупав, за да не забележа, че си влюбена.- каза, но продължи.- Какво се случва в главата ти, Селена, защото знам, че нещо те притеснява и това нещо е свързано с момчето. – довърши той.

Познавам Макс само от няколко часа, а той знае толкова голяма част от мен все едно бях книга и ме четеше.
Казах му всичко за Джъстин от запознаването ни в онзи парк, приятелството ни, до намиране на лечение за него, за отиването ни във Вашингтон и провалената операция, след това местенето ни тук в Торонто, и това че може и да не видя Джъстин години наред, а накрая най-лошата част, където съм влюбена в него и не мога да му кажа.
- Всичко ще бъде наред, Селена, обещавам ти, а ако не се получи по някаква странна причина, ще го пребия.- Макс е пошегува, карайки ме да се засмея.

- Страхотен си, Макс, благодаря ти.- казах, прегръщайки го силно, той ме целуна по главата, притискайки ме здраво към гърдите си.
- За това са най-добрите приятели.- засмя се и се отдръпна.

- Най-добри приятели, харесва ми.- казах и се усмихнах доволно.
- Е, мисля, че е най-добрата ми приятелка трябва да се прибере, преди майка и да ме е убила. Ще се видим, красавице- и ме целуна по бузата.