Deafening (преведена история) Двадесет и втора глава

- Не знам, какво да правя, Пати, местим се в Торонто.- въздъхнах в телефонната слушалка.
Говорех си с Пати от няколко минути и все още се опитвах да не се разплача.

 

- Извинявай.- засмях се.- Изливам всичките си проблеми точно върху теб.- прехапах долната си устна в опит да спра да треперя.
- О, миличка, не бъди глупава, винаги ще те изслушам.- знаех, че се усмихва точно сега, имаше най-прекрасната усмивка, мисля, че знам Джъстин, откъде има своята.
- Всичко ще бъде наред, аз съм тук с Джъстин, ти се съсредоточи върху помагането с местенето в къщата, ще се видим веднага, след като се приберем.- тя обясни.- Знаеш ли, Джъстин постоянно пита за теб.- тя се засмя леко, аз се изчервих, след разговора с майка ми, осъзнах напълно, че съм влюбена в Джъстин.
- Това е сладко.- беше всичко, което успях да кажа, започнах да хапя нокътя на палеца си.- Ще те оставям, трябва да отида да събирам багаж.- въздъхнах.

- Добре, миличка, ще се чуем.- отговори Пати, казахме си ‘довиждане’ и затворихме.

***

След няколко часа, всичко от долния етаж беше пакетирано и готово, майка ми трябваше да отиде и да вземе Брадли, аз се качих горе и започнах с моята стая..
Когато майка ми ми каза, че се местим, не мислех, че ще стане на следващият ден, но явно в работата и са ни намерили къща, и са и предложили да се преместим по-рано, затова трябваше възможно най-бързо да тръгнем, за да може след 2 дни да започне работата си в Торонто.
Все още не мога да повярвам, тръгваме си от мястото, където съм израснала, дори нямах и възможността да се видя с приятелите си от началото на лятото, бях заета с Брад, с Джъстин станахме приятели и прекарвах повече време с него, после цялото нещо с Вашингтон.
Сега, след като приключим целият въпрос с местенето, няма да можех да виждам Джъстин толкова често.

Толкова много неща се случват, за толкова малко време, а аз просто не мога да се справя с тях.

***

 

- Всички ли сме готови за тръгване?- майка ми попита, гледайки назад през рамото си към Брад и после надясно към мен, аз кимнах и въздъхнах.

Не исках да поглеждам назад през прозореца, затова играех някаква безсмислена игра на телефона си.
– Добре тогава.- тя потегли и следвахме камиона, в който бяха всичките ни неща за местеното, надолу по улицата.
Е, това беше, премествам се, оставям приятелите си, дома ни, Джъстин.

***

 

Два часа по-късно пристигнахме в Торонто, карахме по улиците докато не стигнахме до една огромна къща.
– Леле.- челюстта ми увисна.

- Харесва ли ти?- попита майка ми, аз просто кимнах,

- Дам.- издишах.
- Добре, да влезнем вътре и да си изберете стаи. – кимнах и излязох от колата, помогнах и на Брадли да слезе и хванах ръката му, влизайки през прага на входната врата.
Да се надяваме, че това ще мине добре, но ме можех да спра мислите си за Джъстин.

***

2 седмици по-късно

Джъстин, там ли си?

Аз ли направих нещо?

Моля те, отговори ми.

 

През последните седмици, често пишех на Джъстин, но той не ми отговаряше. Обадих се на Пати тя каза, че той бил добре и нямало, за какво да се тревожа, но аз просто не мога да разбера, защо не отговаря на съобщенията ми!