Deafening (преведена история) Тридесет и четвърта глава (Последна)

Биийп….
– Тя ще се оправи, силна е.
…… Биийп ……
– Откъде знаеш, мамо?
…… Биийп ……

Докторът влезе в стаята. Тези, които обичаха Селена бяха седнали до леглото и, където тя си лежеше мирно. Това правеше през последната седмица. Все още лежеше, всички други замръзнали в отминаващото време, пометени от новината след инцидента..

Джъстин не бе пуснал ръката и цяла седмица, Пати успяваше да го убеди да яде, но всичко останало беше проблем. Тъмни кръгове се бяха оформили под очите му, докато той седеше и гледаше любовта на живота си, завързана за няколко машини, единственият звук, който чуваше беше „биийп”..

Пати се опитваше да го убеди, че всичко ще бъде наред, но тя се опитваше да убеди и себе си в това, колкото и него. Само Господ знаеше каква ще бъде съдбата и, всички други само чакаха отговора.

– Госпожо Гомез?- попита докторът най-накрая, нарушавайки тишината в стаята, майката на Селена вдигна тъжния си поглед към докторът, който стоеше толкова уравновесен, и отвърна със съчувствие.
– Имам няколко резултата от тестовете, които направихме на Селена. Можете ли да дойдете с мен и да ги обсъдим?- попита той, без да иска да отнема майката от дъщеря си точно сега..

Майката на Селена кимна и подаде, заспалият от плач Брадли на Пати, след което последва докторът отвън.

– Имаме резултатите от последните и тестове, няма никаква промяна, никакво подобрение, но за щастие няма и спадове в нивата и. За сега ще я наблюдаваме от близо и скоро би трябвало да се събуди от комата.- довърши докторът.

– Благодаря ви.

________________________________________

Гледната точна на Селена

– Обичам те, карай внимателно……….. Обичам те, карай внимателно……….. Обичам те, карай внимателно……….. Обичам те, карай внимателно……….. Обичам те, карай внимателно……….. Ще ми липсваш……. Ще ми липсваш……. Ще ми липсваш…….

Мозъкът ми се луташе из тези две изречения, чувствах се сякаш сърцето ми е в главата, биеше силно в черепа ми, пулсирането ме подлудяваше, аз само исках да се събудя, болката, тишината, те ме убиваха бавно..

Стиснах ръцете си в юмруци и ги отпуснах отново, почувствах някакво дърпане, поех си дълбоко въздух, отваряйки очите си, бяха мътни и правеха още по-трудни опитите ми да разбера къде бях. Изяснявайки ми се, видях тръбичка влизаща в ръката ми, мигайки бързо, преглътнах. Какво се случваше?

Лявата ми ръка беше топла, все едно нещо топло я държеше и я пазеше. Завъртях се опитвайки да намеря какво, попадайки на моето бебче, моята любов, моето всичко.

 

Моят Джъстин. Той си пое въздух, поглеждайки ме, сигурно беше заспал, очите му се разшириха, когато видя че се бях взряла в него.

Устата му мърдаше, аз мигнах преди да се огледам наоколо, всички ме гледаха, тишина.

Майка ми пристъпи напред и говореше, сърцето ми се сви, виждайки как лицата на майка ми и на Пати увиснаха. Пати притисна рамото и до своето, преди да излезе от стаята. Погледнах отново към Джъстин, Какво става?

 

Секунди по-късно докторът връхлетя в стаята, защо всички бяха толкова тихи,?
Устата му се мърдаше, но нищо не излизаше от нея.

________________________________________

– Толкова съжалявам…. изглежда, че Селена е изгубила способността си да чува след удара.

Край

Deafening (преведена история) Тридесет и трета глава

Лежахме, с вплетени крака и тънък слой пот покриващ телата ни. В тишината държахме ръцете си взирайки се един в друг. Това беше моята представа за идеално, аз наистина не можех да си мечтая за повече, дори само той ми беше достатъчен, моето щастие.

 

– За какво си мислиш?- Джъстин проговори нарушавайки тишината, аз се усмихнах и се сгуших в него, заравяйки лицето си в гърдите му. Ръцете му ме обгръщаха силно.

 

– За теб.- прошепнах, целувайки леко кожата му отляво точно над сърцето му.
Той въздъхна и ме притисна по-силно към себе си.
– Обичам те.- каза тихо.

 

– И аз те обичам.- отговорих му.

**

– Благодаря ти, че ми позволи да остана, Пати, прекарах един невероятен уикенд.- казах, прегръщайки я.
– Беше страхотно да те видя, миличка, винаги си добре дошла тук.- отвърна, докато аз се отдръпвах. Изражението на лицето и беше толкова меко.
Погледнах Джъстин и видях тъжната му усмивка, която се появяваше на безупречното му лице. Въздъхнах и тръгнах към него. Прегърнах го.

 

– Ще ми липсваш толкова много.- промълвих във врата му, след което го целунах на същото място.

 

– И ти ще ми липсваш повече от колкото можеш да си представиш.- каза, целувайки ме по челото.
След като се сбогувах с Пати, Джъстин ме изпрати до колата.
– Ще ми звъннеш, когато пристигнеш, нали ?- попита Джъстин, звучеше повече като команда от колкото като въпрос, аз кимнах и погледнах към него.
– Разбира се.- прехапах устната си.

 

– Не прави така.- каза Джъстин, докато се навеждаше към мен преди да ме целуне, той захапа леко долната ми устна.- Подлудяваш ме.- промърмори в тях.
– Карай внимателно.- Джъстин въздъхна и отстъпи назад, отваряйки ми вратата, аз се усмихнах и се качих. Сложих ключа, преди да се обърна към Джъстин. Докато той ми се усмихваше леко затвори врата, а аз свалих прозореца си.
– Споменах ли случайно, че ще ми липсваш?- каза Джъстин, подпирайки се на рамката на вече отворения прозорец. Аз се засмях.

 

– Може и да си го споменал.
– Това е добре, защото ще ми липсваш, толкова много.- промърмори последните две думи, когато вече беше слял устните ни.
– Обичам те, карай внимателно.- каза Джъстин преди да се отдръпне от колата и да се качи на тротоара.

– И аз те обичам.- отвърнах, преди да запаля колата.

 

Погледнах към огледалото за обратно виждане, виждайки как Джъстин стои и гледа как тръгвам, една сълза се стече по бузата ми, оставяйки я да падне.

Стъмваше се, а аз все още пътувах, беше абсолютна тишина, въздъхнах държейки волана и пуснах радиото, но нямаше сигнал, изпъшках и за почнах да се занимавам с него, търсейки станция, която имаше сигнал.

 

Звукът на силен клаксон, върна вниманието ми от радиото отново на пътя. Онемях, когато видях фарове каращи право срещу мен, отклоних колата в опит да избегна камионът, но той закачи задната част на колата, карайки я да започне да се върти.
Ръцете ми бяха стиснали здраво волана, опитвайки се да върна контрола върху колата, но беше безсмислено. Колата се въртеше в кръг преди да спре в нещо твърдо.

Бях прикована, удряйки главата си във волана, страшно остър звук мина през ушите ми. Очите ми се затвориха и изпаднах в пълна тъмнина.

Deafening (преведена история) Тридесет и втора глава 18+

 

Озовах се върху леглото на Джъстин, който леко бе надвиснал над мен. Погали нежно лицето ми, аз хванах неговото, приближавайки устните си до неговите. Никога нямаше да му се наситя, дори и само докосването му ме влудяваше.

Дълги въздишки напускаха устните ми, когато той се отдели от тях и се спусна с целувки по гърба, преминавайки през врата ми. За толкова тихо момче, което седи вкъщи, заради безкрайния тормоз, на който е подложен, доста добре знае как да накара момиче да се чувства невероятно. Съзнанието ми се отдалечи, когато въздишките напускащи устните ми се зачестиха, от чувството на хладната му ръка, плъзгаща се нагоре по левият ми крак, той спря върху бедрото ми, леко го притисна преди да го повдигне, качвайки го ниско на гърба си.

– Дж-Джъстин.- казах приглушено. Двете му ръце се спуснаха под колената ми, приближавайки центърът ми точно срещу слабините му, вече усещах възбудата му, притисната в мен, аз въздъхнах и погледнах към него.

 

 

– Искаш ли да го направим ?- прошепна Джъстин, аз кимнах и се надигнах леко към устните му.
– Да.- казах, лягайки обратно.

Той се наведе към мен, докато ръцете му събличаха блузата ми, оставяйки почти голите ми гърди пред очите му, които сканираха тялото ми, карайки усмивка да се появи на лицето му.

 

 

– Толкова си красива.- прошепна и целуна леко устните ми, карайки ме отново да се изчервя, той махна тениската от рамената ми, захвърляйки я на пода.

Ръцете ми се качваха по гърдите му, спускайки една от тях по рамото му надолу, а когато достигнах края на тениската му я дръпнах, измушвайки я през главата му, а косата му се разроши толкова секси, карайки ме да прехапя устната си, а той простена преди да вдигне едната си ръка към лицето ми, спускайки палеца и по горната ми устна, издърпвайки долната от захвата ми.
– Не прави това, скъпа.- гласът му издаваше желанието, което бушуваше в него.

Спускайки ръката си надолу, стигна до колана на дънките ми, махайки другата си ръка от бедрото ми, той разкопча копчето им и свали ципа, разкривайки дантеленото ми бельо пред себе си, благодарих сама на себе си, че обух тях, а не някой стар бабешки чифт.

Джъстин въздъхна, сваляйки дънките до глезените ми, вдигна краката ми нагоре, а това му даде възможност напълно да се отърве от тях. Е, ето ме и мен, лежаща почти гола в леглото му, покрита само с дантелено бельо.

Ако някой ми беше казал, че Джъстин е такъв преди няколко месеца, аз щях да му се изсмея, но ето че е объркал представата ми за самия него. Седеше пред мен толкова чаровен, обичлив и самоуверен младеж, някой който е толкова трудно да не харесаш, обикнеш дори, само преди месеци той беше тих и самотен, затворен е себе си като книга, с малко семейство и единствен приятел, зависим от спорта, помагайки му да мине през тежките дни.

– Всичко наред ли е?- гласът му, ме измъкна от мислите, усмихвайки му се.

– Да.- отвърнах приближавайки се към него за целувка.

Джъстин събу панталоните си преди ръцете му да погалят тялото ми, обхващайки гърдите ми с лек натиск, аз простенах и наведох главата си назад. След още един натиск, той спусна пръстите си към закопчалката на сутиена ми, бързо махайки го от мен, той изпъшка от гледката на голите ми гърди пред него.

 

– Красива си.- промърмори в устните ми, преди да постави нежна целувка между тях..
Ето ни и нас голи, Джъстин надвиснал над мен, кафявите му очи гледаха право в моите лешникови, той се усмихна.
– Готова ли си?- попита, аз кимнах, докато той се пресягаше към нощното си шкафче, изваждайки сребърно станиолово пакетче и го разкъса.
– Подготвен си, господин Бийбър.- намигнах му.
– Разбира се, че съм, скъпа.- той се усмихна, целувайки ме нежно, преди да сложи презерватива.
– Готова?- попита още веднъж. Ръцете му държаха бедрата ми, докато се наместваше. Готова съм, искам го, с него, обичам го, сега и завинаги.

Джъстин си пое въздух, навеждайки се напред ме целуна, докато влизаше в мен.

Deafening (преведена история) Тридесет и първа глава

Толкова съм развълнувана, днес ще видя Джъстин и ще прекарам целият уикенд с него!

 

– Чао, мамо.- извиках, махайки през прозореца на колата, тя се усмихна и ми помаха.
– Чао, Селена.- каза високо Брад, стоейки до майка ми, засмях се изпращайки му въздушна целувка.
– Ще се видим след няколко дни, мъник.- усмихнах му се и запалих колата.
Сложих тъмните си очила и се отдръпнах от бордюра, помахвайки за последно на Брад и майка ми, потеглих за Стратфорд.
________________________________________

Намалих, завивайки по улицата на Джъстин. Вътре в мен вълнението започваше да бушува все по-силно, осъзнавайки че след по-малко от минута ще видя Джъстин. Когато спрях през къщата ми започнах да се кикотя. Изгасих двигателя и излязох от колата, обръщайки главата си рязко назад към входната врата, когато чух крясък.

 

– Скъпа!- извика Джъстин, тичайки към мен, докато държеше панталоните си. Аз се засмях и разтворих ръцете си. Прегърнахме се.
Силен смях избяга от мен, докато той ме въртеше.
– Липсваше ми.- измърмори Джъстин, аз се усмихнах широко.
– И ти ми липсваше.- целунах леко устните му и той ме пусна.- И това място също ми липсваше. Имам чувството, че съм била тук за последно преди години.- погледнах надолу по улицата, дърветата бяха покрити със зелени листа, слънцето вече беше изгряло, нямаше нито едно облаче в небето, перфектният ден.
– Как пътува?- попита ме Джъстин, взимайки сака ми от задната седалка.

 

– Страхотно, пътищата бяха чисти.- усмихнах му се и заключих колата, преди двамата заедно да се отправим към къщата.

 

– Това е супер. Чаках те цяла сутрин да дойдеш.- той хвана ръката ми и остави сладка целувка върху опакото на ръката ми.

 

Погледнах настрани, усещайки червенината по бузите ми.

 

– Още ли те карам да се изчервяваш?- намигна ми Джъстин.
– Млъквай.- казах, удряйки го леко.
– Шегувам се, скъпа, но все още мисля, че това е сладко.- той се наведе и целуна челото ми.
Влязохме в къщата и Джъстин ме заведе в стаята си.

– Убедих майка ми да спиш в моята стая.- каза, намигайки ми докато оставяше сака на пода и се хвърли върху леглото.
– Говорейки за майка ти, къде е тя?- попитах.
– На работа е, ще се прибере по-късно.- отговори ми Джъстин, аз кимнах и легнах до него, вперили поглед в тавана..

Джъстин взе ръката ми, вплете пръстите ни заедно, слагайки ги върху гърдите си, погледнах към него и видях огромна усмивка обзела цялото му лице.

 

– Защо си толкова усмихнат?- попитах Джъстин, а той обърна главата си към мен.

 

– Защото си тук.- обърна се, слагайки другата си ръка върху лицето ми, палецът му се въртеше в успокояващи кръгчета под едното ми око.- Селена?- прошепна, вперил погледа си право в моя.

 

– Дам.- усмихнах се, Джъстин затвори очите си за секунда преди отново да ги отвори.
– Ти си всичко за мен, знаеш това нали?- каза с дрезгав глас.
– Ммм.- измърморих.
– Е, това, което исках да ти кажа.. ам, виж… мисля, че всичко ще е наред дори и ти да не….- аз се засмях и целунах леко устните му.

– Какво има, Джъстин?- засмях се.

 

– Обичам те, Селена, толкова много, не знам какво ще правя без теб, и ще съм добре дори и ти да не се чувстваш по същият..- прекъснах го с целувка.

 

– И аз те обичам.- усмихнах му се.
– Вкъщи съм!- чухме гласа на Пати, надигнах се и седнах на леглото, гледахме филм, осъзнах, колко късно беше станало, чак когато погледнах през прозореца.

 

– Хайде, да отидем да видим Пати.- скочих и станах от леглото, взимайки ръката на Джъстин, го изтеглих към вратата.
– Добре де, хайде.- той отвори вратата и се отправихме към кухнята, Пати разопаковаше няколко плика с продукти, слагайки ги в хладилника, тя затвори вратата му и се обърна към нас.
– О, Селена, ти си пристигнала.- Пати се приближи и ме прегърна.- Хубаво е да те видя тук.- Аз се усмихнах, не я бях виждала от Вашингтон.- Е, как си?- тя се отдръпна и ме погледна, Джъстин седеше в единия край на барплота и ни гледаше с усмивка на лицето си.

 

– Страхотно, ти ?- отговорих.
– Аз съм добре, заета съм доста с работата.- аз кимнах.- Е, разопакова ли?

 

– Дам, благодаря ти, че ми позволи да остана тук за уикенда.
– Няма проблем, миличка, защо не отидете да погледате малко телевизия, аз ще приготвя вечерята?- каза Пати обръщайки се към Джъстин.
– Добре, мамо.- той целуна леко бузата и, преди да вземе ръката ми и да излезем от кухнята. .
________________________________________

На следващия ден
– Излизам, деца, ще се върна по-късно.- Пати излезе с няколко приятелки тази вечер. Остави ни сами с Джъстин, а ние щяхме да се срещнем с негови приятели и Раян по-късно.

 

– Е, сами сме.- Джъстин мърдаше веждите си.

 

– Стига.- аз се засмях, а лекото блъскане по ръката му, го накара и той да се засмее.- Изглеждаш педофилски, правейки това.- добавих, карайки го да ахне.
– Как може да кажеш нещо подобно, обиден съм.- Джъстин сложи ръката на гърдите си, аз прехапах устната си.

 

– Ох, Джъстин, сърцето ти е от другата страна.- казах, засмивайки се.

– Ъъм, да знаех това.- той се дръпна назад, а аз се приближих, навеждайки се към него целунах леко устните му.
– Твърде сладко.- промълвих, докато го целувах.
– Предпочитам „секси”- отговори той, премествайки ме в скута си.
– Неем.- разтърсих глава.
– Е, добре тогава.- погледна ме.
– Не.- казах, ставайки от скута му.
– Да.- отговори Джъстин.
– Ненееннене.- извиках и избягах.

– Ще те хвана, Селена.- Джъстин викаше след мен.
– Никога!- отговорих, тичайки по коридора право към стаята му. Влизайки се опитах да затворя вратата след себе си, но Джъстин ме победи, аз изписках и скочих върху леглото му, той ми намигна, затваряйки вратата, се доближи до леглото.
– Ела тук, бебче.- аз поклатих глава.- Добре тогава.- отговори.
Качи се на леглото ме обхвана здраво с двете си ръце.

 

Засмя се високо, но забавяйки движенията си се наведе и целуна устните ми.
– Обичам те, Селена.- промълви през целувката.

– И аз те обичам, Джъстин.- отговорих и целувката се разгорещи.

Deafening (преведена история) Тридесета глава

– Не искам да си тръгваш.- промърморих тихо, стоейки отвън с Джъстин, беше време той да се върне в Стратфорд.

 

– Знам, и аз не искам, но трябва да се прибера навреме за училище.- въздъхна и ме прегърна.- Ще ми липсваш толкова много.- прошепна в ухото ми.

 

– И ти ще ми липсваш.- изхлипах. Не може така, точно когато си го върнах трябваше да го пусна. Всичко хубаво в живота ми си тръгва.

– Ей, ей недей да плачеш.- Джъстин ме бе прегърнал през рамената и погледна надолу към мен, намръщи се, когато видя падащите сълзи по лицето ми.
– Всичко ще е наред, когато започнем училище, ще идвам да те виждам през уикенда, може би ти ще се върнеш в Стратфорд, знам че липсваш на майка ми.- Това ме накара да се усмихна.
– Ето я и прекрасната усмивка.- той се наведе и целуна едната от сълзите ми.

– Сега, трябва да тръгвам, така че искам да си силна, заради мен и ще те видя скоро.- Джъстин се усмихна, допря челото си до моето и ме целуна, надигнах се на пръсти и удължих целувката, обвих ръцете си около врата му, не исках да си тръгва.
– Ще те видя скоро, скъпа.- прошепна той срещу устните ми преди да се отдръпне.
– Дам, скоро, карай внимателно.- казах и отстъпих назад, давайки му възможност да влезне в колата. Той отвори вратата и влезе вътре, затваряйки вратата свали прозореца си.

– Ще ти пиша, когато пристигна, окей?- аз кимнах.- Сега, ела тук.- Джъстин се подсмихна, аз се засмях, докато се навеждах, а той целуна устните ми бързо.
– Чао.- минах крачка назад, кръстосвайки ръцете си, когато Джъстин запали колата.
– Чао, скъпа.- той се усмихна преди да потегли. Затаих дъх, гледайки любовта на живота ми как си тръгва, твърде романтично- да, но все пак истина.
________________________________________

3 седмици по-късно

– Е, как е училището, заек?- попитах Джъстин през телефонната слушалка.

 

– Странно е, но ми харесва, хората са мили.- можех да усетя усмивката на лицето му. Беше първият ден на Джъстин в гимназията, защото когато беше глух се обучаваше вкъщи с частен учител.
– Раян в твоето училище ли е?- изтегнах се на леглото.
– Да, представи ме на няколко негови приятели.- аз кимнах, в последствие осъзнавайки, че Джъстин нямаше как да види.

 

– Това е супер, е по-добре да лягам, стана късно, да ти звънна утре?- попитах и погледнах към часовника, осъзнавайки, че е дванайсет и половина след полунощ.
– Добре, скъпа, ще говорим утре.- каза тихо, преди да затворим.

Аз въздъхнах и оставих телефона си на нощното шкафче. Само този уикенд и ще мога да видя моето момче. Тези седмици не бяха чак толкова лоши, колкото си мислех, че ще бъдат. С последната ми година в училище, нещата са напрегнати и ме държат заета, седмиците се надпреварваха и имах чувството, че Джъстин си тръгна вчера, а не преди 3 седмици.
Пати и майка ми се съгласиха да остана при Пати и Джъстин за уикенда, толкова съм развълнувана, цели три дни с него. Не мога да чакам повече!

Deafening (преведена история) Двадесет и девета глава

Никога не съм си мислила, че ще знам какво означава „да бъде перфектно”, но сега дори го чувствам, и нека ви кажа, че е най-страхотното чувство.

Усмихнах се на Джъстин, вървейки из парка, слънцето залязваше и ние имахме възможност да излезнем и да се поразходим. Разговаряхме, никога си бях представя възможността да си говоря с Джъстин, не ме разбирайте погрешно, обичах го и такъв какъвто беше, но е страхотно да водиш разговор с него, без той да включва телефон.

 

– Ще трябва да се прибера тази вечер.- въздъхна Джъстин, държейки здраво ръката ми. Tой продължаваше да гледа напред, докато не стигнахме до люлките.

 

– Знам.- промълвих, докато гледах надолу в земята. Tръгването на Джъстин щеше да бъде трудно, нямаше да можех да се появявам и да го изненадвам в къщата му, всичко щеше да е по-трудно с него, защото той нямаше да бъде тук.
http://media.tumblr.com/570779800f215723244a00e342de4bc2/tumblr_inline_mxi53qbeis1r72uub.gif

– Ей.- Джъстин спря, карайки ме да се обърна поглеждайки към него. – Всичко ще бъде наред, знаеш това нали?- той погледна надолу към мен и хвана двете ми ръце.
– Мисля, че да.- прошепнах, той разклати главата си и ме дръпна по-близо до него.
– Всичко ще се оправи, Селена.- каза, успокоявайки ме преди да целуне леко устните ми. Само това повтаряха, а аз не мисля, че всичко ще бъде наред или пък щеше да бъде толкова лесно, както всички го описваха.

________________________________________

 

Прибирането към вкъщи не беше дълго, а само кратко разстояние от парка до нас. Джъстин продължаваше да ми обяснява как всичко щяло да се оправи и да бъде наред,
– О, вие се прибрахте.- майка ми се усмихна, виждайки ни как влизаме през входната врата.

– Ам, да?- казах учудено, когато я видях  как взима чантата си и проверява червилото си на огледалото. Беше официално облечена, което бе необичайно.- Има ли нещо, което не ми казваш?- казах и пуснах ръката на Джъстин.
– Тази вечер излизам. Брат ти ще спи в приятел. Ще се видим утре сутрин, миличка.- излезе и се качи в колата си, след като целуна леко едната ми буза.
Аз премигнах няколко пъти и се обърнах към Джъстин, той сви рамене и се засмя.

– Остави я да се забавлява.- усмихна се и обви ръцете си, около кръста ми.

Не говорехме от няколко минути, само си стояхме прегърнати в антрето. Имаше нещо, което никога нямаше да ми омръзне, а това нещо със сигурност бяха очите му, те бяха златисто- кафеникави и на места с по-светли проблясквания, толкова много ме привличаха, изразяваха страшно много емоции и чувства, които не можех да разбера.

– Наистина много искам да те целуна точно сега.- прошепна Джъстин, очите му гледаха право в моите, след което паднаха към устните ми и отново се качиха нагоре.
– Какво чакаш тогава?- усмихнах се и приближих главата си бавно.

Той се наведе и лек кикот излезе от устата му. Преди да целуне леко моите, очите ми се затвориха и почувствах устните му отново върху моите, придърпа ме по-близо до себе си.
– Селена.- промълви Джъстин в устните ми, преди да се отдръпне назад малко, за да може да говори.
– Мммм.

– Значиш толкова много за мен, нали знаеш това?- отворих очите си, вглеждайки се в неговите, бяхме толкова близо един срещу друг, можех да почувствам хладният му дъх върху устните си.
– Да.- кимнах
– Искаш ли да си мое гадже?- попита Джъстин.
Сърцето ми щеше да изскочи, той наистина ли попита това, което аз си мисля? Попитах себе си, устните ми потрепнаха преди да се пречупят в огромна усмивка.

– Да!- прегърнах го силно.
– Наистина ли?- попита Джъстин невярващо.

– Да да да, наистина.- целунах го няколко пъти много бързо.

– Това е страхотно.- вдигна ме и ме завъртя като малко дете.
Може би, нещата щяха да бъдат наред.

Deafening (преведена история) Двадесет и осма глава

Джъстин взе един кичур от косата, паднал върху лицето и го сложи зад ухото, докато я гледаше как спи, те изглеждаха толкова тихи и спокойни, никой дори и не би си помислил, че той и тя бяха такава бъркотия.

От гледната точка на Джъстин

Тя е толкова красива, зашеметяваща, безупречна, заслужава много повече от мен, и това ме кара да се чудя. Тя остана твърде дълго, аз бях никой, момче, което бе тормозено за това, че е глухо. Все пак тя видя нещо повече от това, познаваше истинския мен, никога не бих могъл да и благодаря достатъчно, но я нараних.
Искам да бъде лесно да и кажа, че я обичам, че съм влюбен в нея. Бих направил всичко само, за да е щастлива, ако искаше нещо, бих бягал до нея и нищо не би имало значение, ако плачеше, бих се направил на пълен глупак, само за да видя невероятната и усмивка. Бих направил абсолютно всичко, за да мога да я нарека ‘моя’.

 

Погалих бузата и с палецът си, тя беше мека и ухаеше на рози, почти бях забравил, че бях тук, за да я събудя, а това ме караше да се чудя, каква ще бъде реакцията и, когато ме види.

Все още продължавах да се питам, кое беше момчето с нея, беше ли нейно гадже? Тя наистина ли бе продължила и бе намерила някой друг, веднага след преместването си, имам в предвид, знам че не сме заедно, но знаех със сигурност, че имахме нещо, ами всичките целувки и прегръдки, всички съобщения, те трябваше да значат нещо, нали? Въпреки това, тя изглеждаше щастлива с него.

 

– Мммм.- измърмори Селена в просъница, пъхайки ръката си по-дълбоко под възглавницата, поех си дълбоко въздух.

– Селена, миличка.- казах тихо, опитайки се да я събудя леко.- Селена.- повторих, движенията и спряха, тя замръзна.

 

– Дж- Джъстин?- попита с леко изморен глас.
– Да, аз съм- усмихнах се, чувайки гласа и, дори и най-простите неща, които правеше, ме подлудяваха. Повдигна главата си от възглавницата, поглеждайки ме, огледа ме внимателно.

– Какво правиш тук?- каза тя тихо, исках да кажа, че спорът ни не приключи много добре, за това трябваше да обясня.

 

– Дойдох, за да ти кажа, че съжалявам.- въздъхнах и погледнах надолу.- Съжалявам за всичко, за това, че те игнорирах, за това, че си тръгнах. Боже, колко съм глупав!- разтърсих главата си, наистина ли не можех да се справя по-добре с нещата, но явно не съм могъл, щом сега сме в тази бъркотия.- Аз просто бях уплашен, дойдох да те видя и се уплаших, искам да кажа, че всеки е по-добър от мен, аз съм загубеняк.-промърморих.- Всеки.- казах отново.

 

– Това не е вярно.- тя най-накрая каза нещо, след продължителното мълчане.- Ти си скромен, сладък, пука ти и първо мислиш за всички други преди за себе си, ти си талантлив, смешен и перфектен.- пошепна тя.- Ти си перфектен за мен.- каза тя и се усмихна.

Тя мислеше, че аз съм перфектен, тогава какво беше тя? Защото съм сигурен, че никой не можеше да бъде повече от перфектен, но явно за нея не важеше.
– Ще ми дадеш ли втори шанс, наистина прецаках първия.- казах, карайки я да се засмее.

 

– Мм-мисля, че бих могла.- усмихна се.- Сега ела тук.- прошепна, ръцете и ме дръпнаха върху нея, увих ръцете си около нея, исках да бъде възможно най-близо до мен.

– Липсваше ми толкова много, нали знаеш.- промълвих в рамото и.
– Ти също ми липсваше.

Deafening (преведена история) Двадесет и седма глава

– 2 дни по- късно –

 

Измъкнах се от леглото. Беше въпрос на време часовникът да удари 12ч. и половина. През изминалите 2 дни се опитвах да се свържа с Джъстин, но без успех. Със сигурност беше разстроен, и аз щях да бъда, ако го видя с някакво момиче, когато отида да го изненадам, но явно Джъстин има грешна представа за нас с Макс, и аз исках да я поправя.
За Бога, та аз го обичам!
След като се преоблякох, слязох по стълбите и отидох до кухнята за нещо за ядене.
– Добър ден, миличка.- каза майка ми, усмихвайки се, докато режеше сандвича на Брадли. Чух тропането на малките му краченца, които тичаха към кухнята и спряха зад мен, ръцете му се увиха около кръста ми.
– Здравей, сестричке.- каза и ми се усмихна, когато погледнах надолу през рамото си, за да го видя, аз се засмях и разроших косата му.
– Хей, мъник.- той се нацупи, приглаждайки косата си с пръсти, преди да изтича до другия ъгъл на масата, взимайки обяда си.
След като Брадли излезе от кухнята, майка ми попита.
– Някакви новини от Джъсти?- разтърсих главата си в отрицание.- Ще се обади.- каза тя, давайки ми плаха усмихва. Дойде до мен и ме целуна по бузата преди да излезе от кухнята и да ме остави сама там.

 

 

„ Всичко ще бъде наред.”
„ Ще се обади”
Всички продължаваха да ми повтарят само това, но не е вярно, Джъстин ме мрази, бесен ми е и е разстроен, заради това. Какво, по дяволите, трябваше да направя?

***

 

Почуках два пъти на вратата. Прехапах устната си и чух звука от приближаващи към вратата стъпки, карайки ме да изправя стойката си. Почувствах как сърцето ми започна да препуска, това или ще мине добре или зле, но се надявам да бъде добре.
Стискам палци….
Дръжката бе натисната и вратата се отвори. Бях посрещната от Пати, лицето й се превърна в усмивка, когато видя, че съм аз.
– Селена, толкова е хубаво да те видя.- възкликна тя, придърпвайки ме в прегръдка.
– И аз се радвам да те видя.- отвърнах.
– Джъстин е в градината, миличка.- каза тя, преди дори и да попитам. Отстъпи назад, правейки ми място да мина, аз и благодарих и тръгнах надолу по коридора към задната врата на къщата.
Погледнах навън през прозореца и видях Джъстин, който риташе една топка с всичка сила, която след секунда се озова в мрежата, отбелязвайки гол.

Аз въздъхнах излизайки.
– Джъстин?- казах тихо, карайки го да се обърне към мен.

– Какво правиш тук, Селена?- Джъстин въздъхна и пъхна ръцете си по-дълбоко в джобовете, аз прехапах устната си, а нервите ми започваха да бушуват.
– А-Аз дойдох да те видя.- заеквах, ръцете ми започнаха да се потят.

– Е, не те искам тук.- той въздъхна, тези думи накараха сърцето ми да се пропука и започна бавно да се чупи.- Просто се върни при гаджето си.- прошепна той.

– Но, Джъстин, само ме изслушай.- аз погледнах към него, а очите ми започнаха да се насълзяват.
Това не беше края, нали? Не можеше да бъде, аз го обичам и искам само и той да ме обича, но виждайки как се стичат нещата, не знам дали това изобщо ще се случи.

 

– Защо да те изслушвам, Селена, не съм те виждал от два месеца, а когато дойдох виждам, че не си имала никакъв проблем да продължиш напред и да намериш някой друг, който да запълни мястото ми.- аз поклатих главата си в знам на несъгласие, когато, той каза това.

– Точно това не схващаш, Джъстин, не съм намерила никой, който да те замени, наистина ли си мислиш, че мога просто да продължа и да те забравя, ако е така, то тогава си луд.- избухването извади всичко от мен.- Знаеш ли, идването ми тук беше грешка.- промълвих.- Ти спря да ми говориш. Цели два месеца продължих да се опитвам, Джъстин, но сега се отказвам, наистина.- разклатих главата си, обърнах се и тръгнах обратно към къщата.
– Селена, чакай, съжалявам.- каза, виждайки ме пред вратата, прехапах устната си, но натиснах дръжката.

– Аз също.- казах преди да премина през къщата, казах довиждане на Пати, и се качих в колата си, запалих я, вдигнах погледа си и видях Джъстин, който стоеше на вратата.
Трепереща въздишка напусна устните ми, когато тръгнах към вкъщи. Плачех за човек, когото обичах, а на него не му пукаше. Той не ме остави да обясня, защото ако ми беше дал, щеше да разбере, че Макс е само приятел, а по-важното беше, че щеше да осъзнае, колко много го обичам.

***

– Миличка, ти ли си?- майка ми попита, чувайки ме да влизам в къщата

 

– Да.- промълвих и сълзите отново започнаха да обливат бузите ми.
– О, миличка, какво се случи?-, попита, поемайки си голяма въздишка, придърпа ме в прегръдка, оставяйки сълзите ми да се стичат.

– Не му пука, мамо, изгубих го.- заплаках, тя се опитваше да ме успокои галейки гърба ми.
– Защо не се качиш горе и не си починеш, ще те извикам за вечеря.- кимнах, тя целуна челото ми и се отдръпна от мен.
– Благодаря ти, мамо.- казах, преди да се кача по стълбите към стаята си.

***

Неутрален разказвач

Звънецът на входната врата звънна, карайки майката на Селена да отдръпне от печката, избърсвайки ръце в кухненската кърпа и се отправи направо към вратата, натискайки дръжката тя се изправи пред един млад човек.

 

– Здравейте, госпожо, Селена вкъщи ли си е?- попита той.
– Тук е, а ти си?- попита майка и любезно.
– Аз съм Джъстин, госпожо.- очите на майката на Селена се разшириха, осъзнавайки кой стои срещу нея.
– О, значи ти си този Джъстин, в когото Селена е –няма значение.- тя прекъсна сама себе си, защото осъзна, че е на път да разкрие любовта на дъщеря си към момчето.
– Предполагам.- каза Джъстин, засмивайки се тихо.- ъм, Селена и аз, ъм не приключихме по най-добрият начин днес, и се чудех дали може да говоря с нея и да изясним някои неща.- каза Джъстин, захапвайки вътрешната част на бузата си нервно, чудейки се какво ще каже майка и. Честно казано, той не искаше да среща майка и така. Надяваше се, че ще бъде представен при по-добри обстоятелства и със Селена в стаята.
– Знаеш, че дъщеря ми е наранена, нали?- каза майка и, а Джъстин кимна разбирайки я.

– Не се справих с нещата правилно, госпожо, но да видя момичето, което обичам с друго момче е наистина трудно.- Джъстин преглътна, признавайки любовта си към Селена на майка и.
Майката на Селена се усмихна, отстъпвайки назад, за да влезе Джъстин,
– Късметлия си, че съм готина майка.- пошегува се тя, карайки Джъстин да се засмее.- тъкмо щяхме да вечеряме, защо не отидеш да я събудиш и не слезете да вечеряме заедно.- довърши тя.
– Благодаря Ви, госпожо.- майката на Селена се засмя.
– Наричай ме Мария.- отговори тя и Джъстин кимна.

Джъстин тръгна нагоре по стълбите към стаята на Селена, той почука два пъти, но не получи отговор, което означаваше че тя още спеше. Джъстин бавно отвори вратата, първо подаде главата си, виждайки Селена лежаща върху завивките, свита на кълбо в единият ъгъл на леглото.

Той влезе и се приближи до леглото и приклекна, Джъстин взе един кичур от косата , който беше паднал върху лицето и го сложи зад ухото и, кожата и настръхна, което накара Джъстин да се усмихне. Ръката му погали лицето и, попивайки една сълза останала там.
– Толкова много съжалявам, любов. – прошепна, целувайки я по челото.

 

 

Deafening (преведена история) Двадесет и шеста глава

-1 месец по-късно-

 

– Училището е такава досада. – оплаках се на излизане от сградата с Макс.
– Последна година.- засмях се на ентусиазмa му.
– Знам, скъпи.- отговорих слизайки по стълбите към колата на Макс.
Започнахме училище преди две седмици, всичко върви нормално, а колкото до Макс, оказа се, че е Мистър Популярност, което ме направи център на вниманието, както и това че съм „новата ученичка”. Сприятелявах се бързо. Майка ми си е вкъщи все по-често, а вече и Брадли е първи клас, което е жестоко!

Откакто напуснах Вашингтон преди два месеца все още не бях говорила с Джъстин,. Предполагам, че ми е ядосан заради преместването. Пати ми каза, че са се прибрали, но всеки път сменяше темата, когато я питах как е минала операцията му. Не знам дали трябва да приемам това за нещо лошо.

Исках да знам дали Джъстин е добре. За Бога та аз съм влюбена в някой, който ме игнорира. Планирах да се върна в Стратфорд този уикенд и да го видя. Не знам дали ще се зарадва, но ще трябва да почакам, за да разбера.
Макс ме докара до вкъщи и изгаси двигателя. Идваше у нас всеки ден след училище, без значение за домашни или просто да разпускаме заедно. Станахме много близки, но още от първия ден в колата му изяснихме, че сме само най-добри приятели и аз съм късметлийка да го имам.

– Имаш ли още от онези сладки, които майка ти донесе онзи ден?- той ме попита влизайки в къщата, а аз се усмихнах и кимнах.
– Разбира се, отивам да взема.- казах, хвърляйки раницата си на пода, отправих се към кухнята, докато Макс отиваше в дневната.
Отидох до шкафа и взех няколко пакетчета от сладките, които майка ми донесе след пазаруването преди няколко дни. Взех и две кенчета с кола от хладилника и се отправих към дневната.
– Да!- усмихнах се, затичвайки и скачайки на дивана, където сложих краката си в скута на Макс. – Обичам Jersey Shore.- довърших забавяйки темпото, докато подавам кенчето и пакета със сладките на Макс. Отворих колата си и отпих.

***

 

– Лошо ли е, че все още гледаме Disney Channel?- аз се засмях, след края на предаването, Макс си пое дъх и сложи ръка на гърдите си.
– Селена, страшно наранен съм от твоето изказване!- сериозното му лице не остана за дълго и се превърна в усмивка.
– Такъв си гадняр.- ударих го през гърдите, докато в същото време се звънна на вратата.
– Запомни си мисълта.- аз скочих и отидох до входната врата, натиснах дръжката и вратата се отвори.

 

 

– Дж-Джъстин?- очите ми се разшириха, какво по дяволите прави тук той?

 

– Здравей, Селена.- той се усмихна, вдигайки наведените си очи към мен, аз застинах.

 

– Как-какво, мо-мо-можеш да ме чу-чуваш?- аз заеквах, което явно него го накара да се засмее.
– Селена, кой е на вратата?- извика Макс, а аз разтърсих главата си, опитвайки се да си изясня всичко, усмивката на Джъстин се превърна в намръщване.

 

– Виждам, че си заета.- промърмори Джъстин, обръщайки се след като Макс застана зад мен.
– По дяволите, това да не е?- попита шокирано Макс, а аз само кимнах.

– Джъстин, почакай!- извиках и побягнах след него, хванах ръката му, карайки го да спре. – Какво правиш тук, мислех, че ме мразиш.- попитах го, гледайки право в него, а той разтърси глава.

 

– Никога не бих могъл да те мразя!- усмихна се слабо.

 

– Н-но ти ме игнорираше два месеца.- промълвих.

– Исках да те изненадам.- отговори той. Сърцето ми заби като лудо.
– Не мога да повярвам, че можеш да ме чуеш.

 

– Трябва да тръгвам.- промълви Джъстин, слагайки ръцете в джобовете си, а главата му продължаваше да седи наведена.

– Защо?- казах тихо.

 

– Както вече казах, явно си заета.- той повдигна главата си към входната врата, аз погледнах назад през рамo. Видях Макс, който ме гледаше със съчувствие.

 

– Виж, Джъстин, не е това, което си мислиш.- започнах, обръщайки се обратно към него.
– Както и да е, трябва да вървя.- каза преди да тръгне към колата си. Запали двигателя, един последен поглед и потегли.

 

Аз прехапах устната си, опитвайки се да задържа сълзите, в очите си. Въздъхнах и тръгнах обратно по алеята към Макс, който стоеше с широко отворени ръце, разплаках се в момента, в който паднах в прегръдките му.

 

– Шшт, всичко ще бъде наред.- каза тихо, държейки ме здраво. Целуна ме по главата, успокоявайки ме рисуваше кръгове по гърба ми.- Хайде да влезнем вътре.- аз кимнах, влезнахме, а Макс затвори вратата зад нас.
– Искаш ли да ми кажеш, какво стана?- попита Макс, след като седнах, въздъхнах и вдигнах главата си от скута му.

– Т-Той си мисли, че ние ходим.- прехапах долната си устна.
– Е, тогава явно е глупак, за да си помисли това, дай му малко време и ще дойде пак.- Макс се усмихна и пъхна кичур от косата зад ухото ми.
– Надявам се.- прошепнах.

Deafening (преведена история) Двадесет и пета глава

 

– Стига, Макс, спри!- извиках, смеейки се.
– Дай ми дистанционното!- отвърна той, а аз изпуфтях.

 

 

– Добре, добре, ето вземи го.- казах, хвърляйки го по него. Той се засмя и махна ръцете си от китките ми, вдигна дистанционното, обърна се и смени канала.
– Някакви новини от Джъстин?- Макс попита бързо, а аз разтърсих главата леко, въздъхнах, забивайки поглед в ноктите си.

 

– Не, само това, че утре е операцията. – издишах.- Просто не разбирам.- бях се загледала в Макс, докато той ме гледаше със такова съчувствие.
– Сигурен съм, че ще ти се обади, може да е ядосан заради преместването.- отговори той.

 

– Надявам се да е това. – въздъхнах и се обърнах с лицето отново към телевизора.
Седяхме в тишината и гледахме някакво предаване, което беше към края си.
– Ставай, излизаме за сладолед!- Макс скочи от дивана, аз си поех дъх и го погледнах.
– А трябва ли?- изхленчих.
– Да, сега хайде.- той взе ръката ми и ме издърпа нагоре.

***

Джъстин *P.O.V*

 

 

Бутаха ме по празния коридох към операционната. Ръцете ми трепереха все повече, виждайки как майка ми ставаше все по-малка и по-малка, отдалечавайки се от нея. Точно сега, единственото нещо, което исках бе Селена да е тук до мен, държаща ръката ми, повтаряйки ми, че всичко ще бъде наред.
Не мога да повярвам, че се е преместила. Беше ми достатъчно трудно, когато трябваше да се прибере. Но сега мисълта, че когато се върна обратно в Канада, тя няма да бъде там, направо ме разкъсва.

 

Не знам къде се е преместила, дали въобще е в страната? Въздъхнах, когато видях огромните двойни врати, които бяха отворени, закарвайки ме до средата на залата. Взирах се в белия таван, докато не се насъбраха доктори и медицински сестри около мен, виждах лицата и движещите им се устни, колебаейки се над мен.

Да се надяваме, че след операцията ще мога да чувам, какво ми говорят или пък ще се обърка нещо като миналия път и никога няма да мога да чувам. Аз исках само да чувам. На Селена не и трябва глухо момче, трябва и някой, с когото може да си говори. Очите ми започнаха да натежават. Започваха да преперят, борейки се да останат отворени. Беше ли късно да се откажа?

***

– Джъстин? Джъстин, чуваш ли ме?