Love Game (тридесет и седма част) Последна част!!!!!!!

Най-накрая училище свърши.Не мога да повярвам.Беше последният ден и чаках в стаята заедно с останалите бележниците.Следваше лятото-любимия ми сезон.Но май тази година се очертаваше доста скучен.Вече не играех, твърде много неща се случиха, аз се промених или по-точно свалих маската.Старото ми аз не си падаше по игрите.Всички си говориха на висок глас, докато аз слушах музика и четях старите ми смс от Бийбър.Да изясня слушах тъжна музика и настроението ми беше под всякаква критика.

Чувствах се ужасно и ми се искаше да крещя и чупя, да плача, но не можех, а и не исках.Усмихвах се фалшиво, страдайки отвътре.Никой от тях нямаше да разбере.Те бяха твърде добри за моя живот, за игрите.Бяха глупави и наивни.Никой нямаше да проумее защо го правя.А в крайна сметка защо да го правят?Имам предвид нали всички хора са си егоисти, дори аз, през цялото време плямпат за своите проблеми, за това как са се скарали с майка си или гаджето им ги е зарязало след като са му пуснали.Но когато трябваше аз да споделя те сменяха темата и воаля пак обсъждаме проблемите им.Което е ужасно, защото и аз имам нужда да бъда изслушана.Не мога да пазя в себе си всичко, а и не трябва, но просто така се получава.Всички са глухи за моята история, дори майка ми.Затова сега вместо да се радвам с останалите и да обсъждаме плановете за лятото, аз си седя сама и просто се взирам в екрана на телефона.Жалка картинка, знам.

С бележник в ръка бързам, за да се прибера.Останалите ще се събират в някакво кафе, за да отпразнуват края на годината, но аз не съм в настроение.По-добре да се прибера, не ми се ще да развалям радостта им.

Но знаете ли докато вървях по коридора усетих нещо, нещо различно.Никога нямаше да го сбъркам, дори да е сред куп момчета.Сърцето ми затуптя бързо и сякаш тичах, слизайки по стълбите.Вцепених се.Просто стояхме един срещу друг и се гледахме.

С:Какво правиш тук? *едвам-едвам попитах.*

Дж:Хмм…ами ти толкова пъти си идвала до моето училище.Исках да видя къде учиш.
Сякаш не бях чувала гласа му от векове, бях го забравила.
Продължавахме да се взираме един в друг.Учениците минаваха, сигурно ме зяпаха, но аз се потапях в очите му.

След миг бях в обятията му и се целунахме.Липсваха ми неговите сладки и нежни целувки.Отделих се от него, бях убедена, че съм почервеняла.Но след като осъзнах ситуацията го попитах:
С:Ти нямаше ли си гадже?

Той повдигна рамене.
Дж:Вече не.
С:Какво стана?Нали се обичахте много и нещата между вас бяха сериозни.Какво обърка любовта ви?

Направи се, че мисли, след това ме посочи.
Дж:Ти.

Престорих се на изненадана.
С:Аз ли?Какво съм направила пък аз?
Дж:Много.Не бих могъл да ги изброя.Но осъзнах някои неща, след като те видях.
С:Какви? *изгарях от любопитство.*

Дж:Да видим.1.осъзнах, че съм влюбен в теб.

Голяма усмивка се появи на лицето ми.
Дж:2.осъзнах колко много ми липсваш и колко тъпо постъпих, тръгвайки с Ванеса.Мислех си, че я обичам.Падах си по нея още от 8 клас, но тя сякаш не ме забелязваше.Държах се като клоун само и само, за да ме забележи.И тя го направи след като започна да идваш.След време ми предложи да станем гаджета и аз приех.Не мислех, толкова време желаех това, че не можех да повярвам, че се случва.
С:И…

Дж:Ами….3.осъзнах, че ти си момичето, за което ми пука и което обичам.
Очите ми се разшириха.
С:Значи ме обичаш?

Дж:Да.ОБИЧАМ ТЕ!!!!!
Гледах го и не можех да кажа нищо.За първи път момче ми казва, че ме обича.Бях меко казано изненадана, но и облекчена, че чувствата ми са споделени.
С:И аз те обичам, Бийбър.

Той ме вдигна и завъртя, а аз се кикотех като малко момиченце.Плачех от щастие.Всичко беше перфектно, не повече от перфектно. Бяхме заедно.Може да не зная какво точно искам да правя с живота си, но знам едно много важно нещо-искам да бъда с него завинаги и винаги.Знам, че го обичам и, че той ме обича и това ми бе достатъчно.

КРАЙ

Advertisements

Love Game (тридесет и шеста част)

Вечерта седнах на компютъра, влязох в аска му.Имаше толкова много въпроси и погледът ми шареше между тях.Повечето бяха тъпи, но имаше и „обичкам те миличко” и отговорът „И аз теб слънце”.Догади ми се.О, колко сладко, че чак захаросано.Скука, пълна скука.Тези, които задаваха въпросите бяха малоумници.След още няколко обяснения в любов затворих страницата.Явно бяха лудо влюбени и загубени.

 

 

Дали наистина я обича?Защо не ми каза за нея?Може би не е искал да нарани чувствата ти?Разкара те по-доста мил начин, представи себе си като жертвата.Миличка на него не му е пукало за теб.Той е глупак, влюбен глупак, но не и в теб, а в нея.И тя го обича, споделя чувствата му.Ти си никоя, стана ясно.Хиляди гласове жужаха в главата ми. „Млъкнете”-изкрещях наум и те заглъхнаха. Болеше да го видя с нея, как я целува, да прочета колко много я обича.Какво по дяволите ми става?Защо ми пука?Как успях да се влюбя в него.Нали си обещах, забраних си го, нямаше място за любов в игрите, в моя живот.А той с невинната си усмивка и големи кафяви очи, с нежни целувки и милувки наруши забраната.Но нали за това са измислени, за да се нарушават.В моя случай не трябваше да става, но се случи.Не мога да върна времето назад.Дори ако можех не съм особено сигурна дали няма пак да му предложа, знаейки какво ще стане.Толкова съм жалка.Кой е той?Някакво си момче има ги по цял свят, с лопата да ги ринеш.Не…той не е някакво момче и ти го знаеш.Ъгх…тъпи гласове.

 

Но сме прави и го знаеш.Само той успя да отключи катинарите, ти му позволи.Допусна го до себе си, знаеше много добре какво може да стане.Ти сама го предизвика, наясно беше с последствията.Още щом го видя го пожела, беше запленена от него така както никога не си била от Теодор.Знаеш го и ние го знаем.Ти го обичаш, но той теб не, сърцето му принадлежи на друга.И това те разяжда отвътре, защото си свикнала да получаваш всичко, което си пожелаеш.Но той не те иска, остави те заради нея.Винаги е искал нея, ти просто му помогна да я получи.Никога не те е обичал…..Гласовете замлъкнаха.Полудявам, това е единственото разумно обяснение.Кой нормален човек ще води разговор с вътрешните си гласове.Някой луд като мен.Дали това не беше карма.Все пак доста сърца съм разбивала.И сега ми се връща.Той направи своето решение и аз трябва да го приема.Не искам да ставам като някои ненормалници, които не спират да преследват момчетата, които харесват, да им пишат и какво ли още не.Не, щях да отстъпя, да сложа точка и да продължа, но можех ли?

 

Love Game (тридесет и пета част)

Deja vu. Чаках го отново за не знам кой път, но този щеше да е различен, защото той не ме очакваше, дори не подозираше.Изглеждах ужасно.Напоследък само плачех, не знам защо, не можех да спя.Имах торбички под очите.Изпитвах страх.Какво щеше да каже ако ме види.Дали щеше да ме подмине, да ми се изсмее или да се целуне с гаджето си пред мен.Най-различни сценарии се пишеха в главата кой от кой по-лош, нямаше нито един добър завършек, а можеше ли да има.Вече не бях толкова убедена, че идеята е добра.Трябваше да го оставя, да не мисля за него, да прелистя страницата.Но не можех, защо не можех.Да ето го и отговора, изпитвах нещо към него, нещо,но не знаех какво е.Звънецът би и всички те заизлизаха.Никой не ме погледна нито един от тях.Просто вървяха, бързаха да се приберат или бяха толкова улисани в разговорите си, че не ме забелязваха.А коя бях аз всъщност?Не и момичето, което те бяха свикнали да виждат.Не, нея вече я нямаше.Тя бе просто измислица, реалността е друга.Те не познаваха реалността, както и измислицата.Но си мислеха обратното.Нима ако знаеш нечие име се води, че го познаваш.Или ако знаеш с кого ходи и какво обича да прави.Никой дори самата аз не познавахме измислицата.Тя си бе доста изненадваща, тя бе всичко това, което аз не бях.Всички я харесваха, зазяпваха се след нея, боготворяха я и тайно се надяваха някой ден да им се отвори парашута.Но с реалността никой не искаше да има нищо общо.Тя бе твърде крехка и ранима, сладка, мила, срамежлива, наивна.
Сърцето ми забърза ритъм и го видях.Не се бе променил.Не..не сега…. очите ми се напълниха със сълзи. Бийбър ме видя, погледна ме с изумление, което бързо бе заместено от притеснение щом забеляза сълзите ми.

 

С бърза крачка дойде при мен и ме прегърна.Точно за тази прегръдка мечтаех.Затворих очи и вдишах дълбоко….най-различни картини се рисуваха в съзнанието ми….море….вълни….аз и той вървим по плажа….слънцето пече….ние се целуваме.

 

Дж:Какво е станало? *отдръпна ме от себе си.*
С:Твърде много неща?Не знам какво да правя.А ти каза, че независимо от всичко мога да дойда и да поговоря с теб. *изхлипах.*
Той кимна окуражително.

 

С:Объркана съм…не знам какво стана, всичко е ново за мен и ме е страх, наистина. *заплаках.*
Прегърна ме утешително и прошепна:

Дж:Спокойно, всичко ще е наред.
Отскубнах се от него малко по-грубо.

 

С:Нищо няма да е наред, никога нищо не е наред.*истерично отвърнах.* Ти не разбираш.Всичко това трябваше да е една тъпа игра без каквито и да е чувства, идеята беше да се позабавлявам.Винаги се получаваше, разбираш ли всеки шибан път, но не и този.Всичко се обърка, абсолютно всичко.И сега не знам какво да правя, не знам коя съм, не знам защо съм тук и ти казвам всичко това.Не трябваше да го знаеш. *нервно прокарах ръка през косата си, вреден навик.*
Гледаше ме с доста объркано изражение, лицето му бе смесица от чувства, които не можех да различа.Тъкмо щеше да каже нещо, когато към нас се приближи някакво момиче.

 

 

Познато момиче…момичето от касите, това което след това ме нагруби, момичето, с което се бе снимал как се целува.
Момичето:Здравей бебчу. *с твърде сладникавото си гласче го поздрави и обви ръцете си около врата му, целувайки го твърде настоятелно.*
Той стоеше неподвижно, но след малко и отвърна.

 

 

Джъстин се отлепи от нея и очите му шареха между мен и гаджето му.Мразех тази дума.
Момичето:Коя е тази бебчу? *погледна ме с презрение.*
Дж:Ъм… *запелтечи той.*

 

С:Няма значение, очевидно.Изглежда сте заети.Аз ще си тръгвам.-избъбрих набързо и поех в другата посока.
Той не ме последва, а защо и да го прави.Коя бях аз?Имаше нея, а аз бях просто…..не знам….НИКОЯ.

 

Love Game (тридесет и четвърта част)

Седях сама в стаята, във въздуха се носеше тиха музика.Пишех смс на Нейтън:”Беше наистина забавно, но се надявам, че не си си въобразил, че това между нас бе нещо по-различно от игра.Знаеш обичам я, за нищо на света няма да се откажа от нея.Дано си се позабавлявал, защото слагам „КРАЙ”. Беше ми приятно да си припомним старите времена, очевидно не си се променил, все същото дърво си.”. Изпратено.

 

Захвърлих телефона и заплаках отново.Ядосах се на себе си, мразех да цивря, но не можех да спра.Толкова години бях таила всичко в мен, беше му време да излезе наяве.Слава богу, че в нас нямаше никой.Изтрих номера му, знаех, че няма да ми отговори.Може би щеше да повдигне рамене и да продължи с това, което прави-да чука поредната.Не бих се учудила.Трябваше да сложа край, налагаше се.За втори път ме разиграваше.Когато бяхме заедно преди 2 години самия той не знаеше какво иска.Беше обсебен от играта, зариби и мен.Решихме, че ще е забавно да си поиграем.Така беше, но аз започвах да се влюбвам в него.Исках да прекарваме повече време заедно, звънях му, пращах ми сърчица (бях си детенце). Предполагам, че му е дошло в повече, защото един ден се бяхме уговорили да се видим в тях.Влязох, преди това беше отворил вратата и го заварих да се чука бясно с някаква.И единственото, което ми каза беше :
Н:Искаш ли да се присъединиш към нас, срамежливке.

Аз се запрепъвах назад и избягах.Отново плаках с часове, късно вечерта нашите ми казаха, че е заминал, а аз си обещах повече да не се влюбвам, за да не остана наранена, забраних си да плача, да показвам слабост и изобщо каквото и да е чувство различно от възбуда.Просто започнах да играя играта, сякаш се очакваше от мен.Всички, които познавах, всички негови приятели с които се събирахме я играеха, защо не и аз.Така започна всичко и през цялото време успях да не се влюбя досега.

 

Но какво всъщност беше това, което изпитвах към Бийбър.Дали не бях свикнала с него дотолкова, че си бърках привързаност с любов?Мислех си, че с Теодор ще го забравя, но не успях.Не спирах да ги сравнявам.Какво би направил Джъстин в тази ситуация?Ако бяхме гаджета той щеше да ме извежда на среща, да ме запознае с приятелите си.И признавам с ръка на сърцето, че с него сексът бе в пъти по-добър отколкото с Нейтън.Все пак аз го бях обучила и точно така както ми харесва.Може би Крис е прав и трябва да рискувам.И какво като е с нея това не значи, че не иска да сме приятели.Тихото гласче в мен добави злорадо: „Ако искаше да сте приятели щеше да ти се обади.Той не желае да има нищо общо с курва като теб.Позабавлява се и си тръгна.Всички си тръгват рано или късно.Не те са твоите играчки, а ти си тяхната.” Разтърсих глава и пискливото гласче изчезна.Нямаше да го слушам, но предния път се оказа право за Нейтън.

 

Аз полудявах….наистина.Без повече мислене…

Love Game (тридесет и трета част)

Беше една скучна неделя, подмотвах се в нас, Нейтън беше заминал с техните някъде.На вратата се звънна и аз отворих.Бях меко казано изненадана.Пред мен стоеше Крис, не го бях виждала от рождения му ден, толкова отдавна.Изглеждаше леко притеснен, нервен.Поканих го, но вместо да седне крачеше из хола.

 

С:Какво е станало? *попитах без заобикалки.*
Прокара ръка през косата си, след това запали цигара и с разтреперана ръка я поднесе към устните си.Не го бях виждала такъв, неприятно безпокойство се настани в мен.
К:Ще го убия…ще го убия… *не спираше да повтаря.*
С:Крис, кого ще убиеш.Какво е станало?
Беше ядосан, но щом ме погледна изражението му се смекчи, приближи се и обхвана лицето ми с ръце.Надуших алкохол.
К:Ти не го заслужаваш.Той е глупак задето си играе с теб.Толкова си красива, деликатна, ранима. *не спираше да говори.*
Аз асимилирах чутото:” Ти не го заслужаваш.Той е глупак задето си играе с теб.” Ахнах, имаше предвид Нейтън.

 

С:Какво е направил?Кажи ми, моля те. *умолявах го без успех, продължаваше да се взира в очите ми.*
К:Той е с някоя друга, забавлява се с нея, играе си.Докато ти си тук, сама.
Гледах го с празно изражение.
К:Той е с някоя друга, разбираш ли. *разтърси ме силно.*

 

Една по една за стичаха сълзите ми.Той ме прегърна и аз заплаках още по-силно.Не знам колко време беше минало, но тениската му беше мокра, а аз нямах повече останали сълзи, бях пресъхнала.

 

С:Съжалявам. *казах му с пресипнал глас.*
К:За кое? *нямаше я нервността, но ядът още присъстваше в очите му, чакащ да избухне.*

 

С:Тениската и факта, че стана свидетел на това.*строполих се на дивана.*
К:Това е нищо, ти си ми приятелка.
С:Какво ще правя сега?
Той повдигна рамене.
К:С риск да ми лепнеш прякора клише ще кажа направи това, което сърцето ти подсказва.

 

С:Не съм сигурна, че знам какво е то.
К:Ако питаш мен може би трябва задължително да зарежеш Нейтън и повече да не го видиш и след това….да си сама или с някого към когото изпитваш чувства.
Знаех за кого говори, не изрече името му умишлено.
С:Откъде си толкова сигурен, че изпитвам чувства към него?Как може да знаеш?
К:Наблюдавах те, слухтях какво се говори за теб и последната ти играчка.Но въпросът не е откъде съм толкова сигурен, а какво точно изпитваш към него.
Зарових лице в шепите си.

 

С:Каквото и да е то няма значение.Той си има друга, която обича и с която прави любов.Аз съм никоя.
К:Просто ще ти кажа:Бори се за това, което обичаш.
Последва тишината, беше някак успокояваща, но той я наруши:

К:Заминавам. *пое си дъх* Отивам да уча в Германия.Приеха ме, дълго мислих, но съм убеден, че това е правилното решение.

 

Взирах се в него и чаках да се ухили, казвайки „шегичка, хвана се”, но бе така сериозен.Никога не го бях виждала такъв.Крис си бе купонджия по душа, винаги засмян, не му пукаше за училището, а сега Германия.

 

С:Радвам се за теб. *усмихнах му се топло.* Не го очаквах.Не си такъв тип човек, предполагам че това е великолепна възможност и ти я заслужавам.Ще ми липсваш.

 

Прегърнахме се за последно, дълга прегръдка между добри приятели.Той ме целуна за довиждане .
К:Пази се!Надявам се да вземеш правилното решение.

Love Game (тридесет и втора част)

Мина цялa седмица…..7 дни откакто с Нейтън сме заедно и честно казано не мога да повярвам.Не знаех какво да очаквам от подновяването на нашите отношения, надявах се, че ще изкараме поне година, но доста се изненадах и на една седмица.Всичко беше перфектно, е почти всичко.Искаше ми се да излизаме повече, като на истински срещи, да ми купува цветя, малки сладки мечета, да ме държи за ръка, а вместо това киснехме в нас, гледайки някой филм или правейки секс.

 

 

 

Беше ми омръзнало това еднообразие, честно.Не мислех, че ще му се наситя, но всеки път беше едно и също. Целувахме се малко, след което се събличахме и той проникваше в мен.Нямаше нежност, просто проникване.Раз…два…три…..умирах от скука докато влизаше и излизаше от мен, дори не ми доставяше удоволствие….на мен?Може ли някой да повярва, защото аз не, но така стояха нещата.След прекалено дълго време свършваше.Аз лягах, той изхвърляше презерватива, стоеше за малко и след това си тръгваше.И аз оставах сама.

 

Бях разочарована, очаквах, че ще е различно.Чувствах се като някоя играчка, идваше когато си иска, чукаше ме, изпразваше се и си тръгваше, но ето я разликата, казваше ми, че ме обича.Засмях се горчиво.Той не можеше да обича, самозалъгвах се.Преди да заспя си повтарях, че нещата ще се променят, трябва време.Все пак не бе свикнал, всичко ще е наред.Повтарях го нощ след нощ, но нищо не се променяше.Бяхме си все на същото място, тъпчехме там, но не правехме и минимални усилия за стъпка напред.

 

И това ме съсипваше, мислех само за него и параноясвах.Ето защо не исках да имам гадже.Толкова е трудно, макар че не мисля, че това между нас беше любовна връзка.С Бийбър беше различно.Изпълваше ме с много енергия всеки път, когато свършехме и двамата.Винаги ме целуваше, навсякъде, искаше да мен да ми е хубаво и понякога се лишаваше от оргазма си само, за да получа аз своя.С него беше различно, та аз наруших някои от правилата.Но това, от което най-много ме заболя беше, че и той като останалите ме е възприемал само като една вагина, в която да се изпразни.Честно казано не вярвам в това.Успях да го опозная и той не беше такъв.Имаше твърде нежност в милванията му, в целувките.Не ме възприемаше така, но не знаех какво да мисля, след като сложи край, той го сложи не аз и си хвана гадже.

 

Това ме обърка, но аз съм си объркана постоянно.Търся логиката във всичко-в моите действия, в неговите, в чувствата, а може би не трябва, просто се отдавам на емоциите и да става каквото ще.Ако е писано да страдам ще страдам каквото и да правя, поне преди това да не съжалявам за взетите решения.

Love Game (тридесет и първа част)

 

 

Бяхме само аз и Нейтън в стаята му.Тръгвахме си, исках да прекарам още малко време насаме с него, направих се, че съм си забравила гривната и той ми помагаше да я намерим.Бях затисната между тялото му и вратата.Обсипваше ме с целувки, по врата, устните ми.Наваксваше си за пропуснатото време.

С:Трябва да тръгвам. *промълвих между целувките, опитвайки се да го избутам.*

Н:Иска ми се да останеш.

С:И на мен. *продължаваше.* Наистина ако
не искаш родителите да дойдат и да ни видят трябва да спрем.

Отдели се от мен и си личеше колко не му се иска.

 

 

С:Ето я и гривната ми. *провикнах се аз.*

Обух се и си тръгнахме.

Брат ми:Какво се е случило? *попита брат ми.*

 

С:Нищо. *изчервих се.*

Б:Вярвам ти.Цялата сияеш.Наистина ли търсехте гривната или може би пътя към устните си?

 

 

Засмях се нервно.

С:Говориш глупости.С Нейтън……хахаха.

Погледна ме съмнително.

С:Ами ти, нещо с Бела. *сръчках го.*

Б:Не…не..не…просто приятели. *очите му се разшириха и се притесни.*

С:Вярвам ти. *разроших косата му, а той се намръщи.*

О, да точно както преди 2 години.

Love Game (тридесета част)

Вечеряхме и аз отново бях потънала в размисъл.Хранех се машинално, не чувах какво си говореха другите.Как беше възможно за по-малко от 30 мин. всичко да се промени.С Нейтън бяхме заедно.Звучеше толкова странно, дори абсурдно, но беше вярно.Той го бе пожелал, а аз бях приела.И всичко отиде по дяволите.Дали направих грешка?Можеше ли наистина да се е променил?В очите му се четеше искреност, привързаност.

Дали не бях паднала отново в капана му?Разкъсвах се на две.Една част от мен беше гневна, бясна.Две години мъдрих как, когато го видя ще му се подиграя, ще го нараня, аз просто отново се подадох на чара му.Но другата част от мен в момента танцуваше, скачаше от радост и не можеше да си намери място.Не и пукаше колко много плаках и страдах.Нямаше значение, той беше тук и ме желаеше.И то не по този начин, по който ме искаха играчките.Двете страни буквално воюваха помежду си и честно силите бяха изравнение, когато пръстите му се преплетоха с моите.Пасваха си идеално.Вдигнах поглед, гледаше ме влюбено.Толкова различен от момчето, което помнех.Но той вече не беше онзи хлапак на 17, незнаещ какво иска, беше на 19, беше пораснал и искаше мен, завинаги.Предадох се на танцуващата част, а ядосаната затихна и се скри, тихо прошепвайки:”ще страдаш.от това няма да излезе нищо.глупаво момиче….. ”.Игнорирах я.

Love Game (двадесет и девета част)

 

 

Не исках да ме пуска беше ми толкова приятно, но се наложи, щеше да е странно.Почти цялата вечер прекарахме както преди.Сякаш аз отново бях на 15.Нищо не се бе променило.Той седеше на компютъра и обясняваше на брат ми, а аз седях на леглото с Бела, която ми разказваше нещо, но дори не я слушах.През цялото време
го гледах.Не се бе променил за тези 2 години.Все същата гарвановочерна коса, сексапилна усмивка, може би беше станал малко по-висок, но все така слаб и беше позаякнал.Той усети, че го гледам и веднага на лицето му се появи дяволита усмивка.Брат ми искаше да остане насаме с Бела и двамата отидоха в кухнята, за
да хапнат и изпият нещо тонизиращо.Аз и Нейтън останахме сами.Той седна до мен.

 

С:Как прекара във Франция? *плахо го попитах.*

Н:Добре.Беше забавно.Още не си бях разопаковал багажа и вече ми разказаха за теб и твоите играчки.Изглежда си станала много дива.Хареса ли ти играта, разбира се, че ще ти хареса.

Бях забила поглед в килима, незнаейки какво да кажа, как да се държа.Отново бях онова срамежливо момиче ,къде отиде смелостта, а Селена.С два пръста повдигна брадичката ми.

 

Наведе се и ме целуна.Отвърнах.

Н:Липсваше ми. *призна той.*

С:Съмнявам се. 

Н:Така е.Никой не може да се сравнява с теб, срамежливке.

 

 

 

Подбелих очи.

С:Няма да се вържа, няма да ти позволя да си играеш с мен както си пожелаеш, а после да ме зарежеш.

Н:Това ли направих всъщност, защото аз си спомням нещо друго.И то е едно момиченце, паднало си по големия батко, но твърде срамежливо, за да си поиграе с него.

 

С:За теб всичко е било една тъпа игра, нали.Всичко е заради нея.

Засмя се.
Н:Но и ти я играеш и то доста добре, срамежливке.Какво се обърка?Само не ми казвай, че си се привързала към някоя играчка.
Сведох глава.
Н:Така ли е?Милата, в тази игра не трябва да има никакви чувства освен тези на възбуда, удовлетворение и пълно щастие, както и пълнота.-въздъхна, а аз все още гледах килима, страхувайки се,
че ако го погледна ще забравя всичко и ще му се отдам.Имаше огромно влияние върху мен.
Н:Но знаеш ли какво, срамежливке, аз мислих много.Доскуча ми, омръзна ми да играя.Предполагам, че се наситих.Може би е време за нещо сериозно.

 

 

 

Погледнах го.Изглеждаше толкова искрен, но можех ли да му се доверя?

С:Какво искаш да кажеш? *тъпачка,
скастрих се наум.*

Знаех за какво говори, но имах огромната нужда да чуя как перфектните му плътни устни го изричат.

Засмя се.

Н:Искам да съм с теб, само с теб. *каза
го бавно и отчетливо.*

Откога чаках този момент дори бях планирала какво ще му кажа.Как ще му се изсмея в лицето, ще му кажа някоя и друга „мила” дума и ще си тръгна като победител, но вместо това аз тихичко прошепнах:

 

 

С:И аз искам да съм с теб.

Не знаех какво говорех.Бях напълно опиянена от него, от лицето му и тези божествени черти, от тъмните му поглъщащи ме очи и от тази усмивка, подкосяваща крака.

 

 

 

Целуна ме, вложи повече страст, езиците ни сякаш танцуваха преплетени

С:Спри. *изпъшках.*Всеки момент може някой да влезе.

 

Отдръпна се от мен и хитра усмивка  заигра по лицето му.

Love Game (двадесет и осма част)

 

М:Довечера сме на вечеря. *съобщи ми мама.*

Двете бяхме в кухнята, тя правеше шоколадови мъфини, мислейки си, че така ще ми повдигне настроението.Не се получаваше.Бяха
минали две седмици.Две адски скучни седмици.Не можех да си намеря играчка, просто никой не беше достатъчно добър.Затова не излизах почти никъде, учех, помагах на мама и слушах музика, а да понякога четях и книги.Не исках да мисля, затова се стараех да съм заета постоянно.

 

 

С:У кого? *попитах незаинтересовано.*

М:В Томас и Кели.Помниш ли ги?Не сме ги виждали отдавна.Горките хора имат си проблеми.

 

С:Помня ги. *можех ли да забравя родителите на Нейтън.* Синът им не беше ли заминал във Франция?

М:Да.Но скоро ще се връща.А помниш ли сестра му. *кимнах.* Горкото момиче опита се да се самоубие, заради някакво момче, което и казало, че я мрази и ще е щастлив ако я види мъртва, това съсипа родителите им.

 

 

Наистина бяха преживяли много заради психично
нестабилната си дъщеря, но никой от тях не знаеше за мен и Нейтън.Дори не подозираха.Когато преди си ходехме на гости, той играеше с брат ми на игрите, а на мен се налагаше да се занимавам с досадната му сестра, която не спираше да говори.Харесвах го от доста време, но ме беше срам, а и си бях грозна.Така, че смятах, че нямам шансове с него.Все пак е с 2 години по-голям от мен.Бях
някаква хлапачка на 15 с пъпки и шини, а той на 17 красив…не, перфектен.И най-странното беше, че той ми обърна внимание, много повече влюби се в мен или поне така казваше.Не ми се ходеше в тях, но мама каза, че ще се прибере скоро,
това не значеше, че ще си е вкъщи.Можеше и да не го видя.Беше твърде късно да се правя на болна.Просто щях да отида и това е.Поне сестра му ще ме разсее.Брат ми се вълнуваше най-много защото си падаше по Бела (сестрата на Нейтън). Радвах
се на ентусиазма му.

 

Докато се обличах мама влетя в стаята ми съобщавайки , че трябва да престана да нося дънки и тениска и ми връчи една лилава рокля. Трябваше и да се гримирам.Позволих и да контролира нещата, но само този път.Трябваше да го правя от време на време, за да продължава да си мисли, че има
перфектното девствено момиче.И тя малко живееше в заблуда.Не бяхме много близки и не исках да и споделям.Не можех.

 

 

Входната махагонова врата се отвори и ни
посрещнаха усмихнатите лица на Томас и Кели.Изглеждаха точно както ги помнех с изключение на малките бръчици обрамчили лицата им.Имаха уморен вид, въпреки широки усмивки на лицата си. Бела изскочи от хола и ме прегърна доста силно.Отдръпна се и се ухили.Едва успях да се събуя, когато ме завлече към
стаята.

 

 

Но щом влязохме застинах.Той седеше най-спокойно на компютъра и си играеше някаква игра.Погледна ме….зелено срещу черно,зелени ливади, мирис на свобода срещу тъмнината и мракът, които те приканваха да се присъединиш при тях
потръпнах от усмивката му.Той стана и се приближи.

 

 

Н:Нима няма да поздравиш и прегърнеш стария си приятел. *протегна ръце.*

 

 

Озовах се в прегръдките му, щях да потъна,помирисах аромата му, вдишах го и тихо промълвих:

С:Здравей!Добре дошъл у дома.