See No Evil (Преведена история) Трета глава

Скарлет седеше в дневната си с дебел роман в ръце. Бе планирала това лято да прочете повече книги, имайки се предвид повечето свободно време, което щеше да има.
Неделите винаги бяха скучни и мързеливи за нея. Навън бе много топло и Скарлет носеше къси дънкови панталонки и бял потник. Бе вързала косата си във висока конска опашка. Майка и бе отишла на работа рано сутринта и бе оставила Скарлет отново сама.
Животът и бе ужасно нещастен – скучен и обикновен. Нищо интересно не се случваше. Освен, когато за Коледа отиде в къщата на леля си и котката и се изпика върху нея. Това бе един от най-забавните моменти, които и се бяха случвали наскоро.
Звънецът я изтръгна от мислите и. Огъна ъгъла на страницата до която беше и остави книгата на дивана.

 

Отвори входната врата, за да види Джъстин да стои пред нея. Отново бе целият в черно – освен обувките му, които бяха в червено.Носеше черно яке и Скарлет не можеше да не забележи черната му тениска с веобразно деколте.

 

-Защо си толкова сериозна, скъпа? – той изгука все още седейки пред вратата. Бузите на Скарлет почервеняха от думите му. – Ще ме пуснеш ли или ще продължиш да ме гледаш цял ден?
Скарлет бързо излезе от транса, в който бе попаднала. Помръдна се и го пусна да влезе.
-Хубаво място. – направи комплимент. – много уютно.

 

Скарлет кимна в отговор на неговото възхищение към дома и. Но той нямаше как да е уютен след като винаги бе празен. Джъстин се обърна към нея.

 

-Мислех си – направи пауза. – че е време за първото ти желание, пеперудке.
За момент думите му я объркаха. Но после се досети. Беше и обещал 7 желания.

 

Скарлет прехапа долната си устна, незнаейки какво да му отговори.
-Мислех си, че може да излезем и да правим каквото поискаш. Ще правим това, което пожелаеш. – обясни, прибирайки ръцете си в джобовете на дънките.
Преди тя да отговори той добави.
-Искаш ли да отидем да хапнем нещо?
Без да се колебае тя кимна. Нейното кимване накара Джъстин да се усмихне широко, разкривайки перфектно белите му зъби.

 

Хвана я за ръката и я изведе от къщата. Скарлет вече не бе сигурно на какво се бе съгласила. Сърцето и щеше да изскочи от гърдите и щом той я поведе към колата си, луксозен черен автомобил, паркиран пред къщата и. Блестеше под слънчевите лъчи.Джъстин и отвори вратата. Леко нервна от жеста му, Скарлет почти пропусна да седне на седалката и щеше да падне на тротоара. Краката и започваха да треперят всеки път, когато бе около него. Но успя да се качи. Тя го чу да се подсмихва преди да затвори вратата и. Джъстин също зае своето място.
Стерео системата му изглеждаше създадена като за космически кораб. Скарлет дори не смееше да я пипне. Джъстин запали двигателя. Прозорците на колата му бяха напълно затъмнение – почти черни и мистериозни като него.

 

 

Джъстин направи няколко маневри, което накара Скарлет да се хване здраво за седалката. Все още не бяха тръгнали по пътя, а тя вече се молеше за живота си. Джъстин караше като олимпийски състезател и Скарлет имаше чувството, че е на увеселително влакче. Той вземаше острите завои с още по-голяма скорост.
Тя буквално бе на магистралата към ада.
-Къде отиваме? – тя попита с треперещ глас. Джъстин се засмя на това колко нервна е тя.

 

-Знам едно място. – отговори. – Обичаш ли суши?

Засрамена от това колко голяма загубенячка е, тя поклати глава и призна:
-Никога не съм пробвала.
Изражението на Джъстин от спокойно се превърна в шокирано и ядосано. Той изцъка и поклати глава.Скарлет се уплаши от факта, че той бе ядосан на нея, но след това на лицето му грейна усмивка.

 

-Днес ще го опиташ.
Продължи да кара надолу по пътя. Той свали прозорците и лек полъх погали Скарлет. Щеше да бъде много по-добре ако той караше по-бавно, щеше да може да се наслади на гледката, но той продължи да кара като маниак.
И по начина, по който шофираше, изглежда, че в колата не е единственото място, в който бе маниак.
Скарлет се изчерви от мръсните мисли, които завзеха съзнанието и. Тя продължи да гледа през прозореца, докато колата не спря рязко и тялото и подскочи. Очевидно коланът не можеше да я предпази.
Влязоха в ресторанта и прекараха 2 часа в него. Той беше тъмен човек, но имаше най-прекрасния смях. Скарлет не можеше да не признае, че харесва сушито. Беше вкусно.
Той дори плати за нея. На принца на мрака със сигурност не му липсваха обноски.
На излизане от ресторанта слънцето почти залязваше. Не бе толкова топло и подухваше приятен вятър. Джъстин хвана Скарлет за китката и за обърна към себе си.

 

-Трябва да ти покажа нещо. – каза и бързо и я повлече към колата. – Да вървим.
Този път той кара доста по-бавно и Скарлет можеше да се наслади на гледката, която ги заобикаляше. Никога не бе идвала в тази част на града.
Джъстин паркира колата на тротоара и двамата тръгнаха към един голям хълм. На върха слънцето залязваше по магически начин. Скарлет никога не се бе чувствала толкова специална. Гледаше със страхопочитание приказната гледка. Джъстин тихо се подсмихна зад нея.

 

-Невероятно е. – Скарлет прошепна на себе си.
-Нека седнем. – каза Джъстин.
И двамата седнаха, гледайки как небето променя цветовете си. Скарлет не можеше да се възпре да поглежда към Джъстин от време на време. Той също гледаше към залезе.
Водена от любопитството, Скарлет позволи на думите да се изплъзнат от устата и.
-Не харесваш ли Господ? – попита.
Тя бе объркана от това дали той се е шегувал, когато и каза, че е дяволът. Надяваше се, че въпросът и няма да изглежда глупав.

 

Джъстин се засмя и започна да отскубва малки стръкчета трева.
-Хората винаги ме питат това. Само това ги интересува. Питат ме “Какъв е Бог? ” или “Приятели ли сте?”, но никога не питат нищо за мен. Сякаш дяволът няма значение. – Джъстин въздъхна.
-Ако не си осъзнал не много хора те харесват. – Скарлет отговори.
-Но ти ме харесваш, нали принцесо? – той попита и я погледна.
Очите му бяха тъмни и пълни със страст и желание. Скарлет почувства тялото си слабо и бузите си червени. Той обичаше да я изнервя. Тя бе твърде срамежлива, за да му отговори. Отклони поглед от неговия – той знаеше какъв бе отговорът и.
-Има хора, които обичат дявола. Това са хора, които истински знаят, че той не е чак толкова лош. Той не иска да съсипе живота ти. Не той е причината за болката, която изпитваш. Той не е това, което останалите мислят, че е. – той каза и лек оттенък на тъга пролича в гласа му. Скарлет почти се почувства гадно заради него и заради това как всички го съдят.
-Наранявах хора, но наранявам тези, които правят лоши неща. Ако видя някой мъж да се доближава до теб, може да го изгоря. – Джъстин каза съвсем нормално.
Очите на Скарлет се разшириха от това колко страшно звучеше той, но в същото време от думите му и стана приятно. Странно усещане. Никое момче не бе показвал такава закрила към нея. Пеперудките в стомаха и я накара да се почувства още по притеснена.

-Истината е, че дяволът не е толкова лош. Нито пък Ада. Всеки има лоша страна, но това не ги прави зли. – той каза и се обърна към нея с усмивка. – Надявам се, че днес си прекара добре, защото току-що изпълних едно от желанията ти.

 

Скарлет го погледна объркано.
-Желание? Какво желание?
-Винаги си искала да излезеш на среща. Никой не те е канил преди. Надявам се, че успях да направя тази среща специална за теб. – той каза и стана. Изтупа дънките си.
Отново бе прочел мислите и. Скарлет се изчерви на това как нарече техния ден заедно среща. Бианка би била много горда от нея.

 

Той я хвана за ръката и двамата тръгнаха към колата.
-Преди да свикнеш с мен, надявам се, че знаеш, че не харесвам щастливите неща. Не винаги ще е толкова хубаво и романтично с мен. – предупреди я.
Извади пакет цигари от задния си джоб и запали една. Скарлет не бе сигурна дали е разбрала думите му, но все пак кимна.
-И запомни, скъпа, внимавай какво си пожелаваш. – той и каза и се усмихна самодоволно.

 

Притеснението на Скарлет започна да става все по-голямо. Той се приближаваше към нея и не след дълго устните му бяха на милиметри от нейните. Не се докоснаха, но тя усети ментовия му дъх, примесен с аромата на цигарата. Според нея това бе една секси комбинация.

 

-Защото мога да превърна живота ти в ад. – прошепна.

See No Evil (Преведена история) Втора глава

Скарлет се отдръпна от него. Почувства как гърлото и е пресъхнало и се стяга. Лицето му бе осветено от огъня, който беше на няколко метра от тях. Като изключим това, той приличаше на тъмен ангел в гората.

-К-какво каза току-що? – Скарлет попита, не способна да разбере както имаше предвид той.

 

-Аз съм дявола. – той повтори спокойно. Думите излязоха от устата му толкова нормално.

-А-аз трябва да намеря приятелката ми. – Скарлет каза, отдалечи се от него и започна да бяга през гората.

 

В този момент тя минаваше покрай дърветата в опит да намери Бианка, след като не я видя заедно с другите при огъня. Чух се бухал в далечината и Скарлет чу някакъв звук. Стенание проехтя покрай ушите и.
Скарлет наклони главата си на една страна, за да ви две фигури. Стенанията ставаха все по-силно с всяка крачка, която Скарлет правеше. Можеше да познае момичето от километри – разбира се, че беше Бианка.

 

Скарлет се почувства неудобно и отвратено, но все пак се приближи до тях и тромаво побутна рамото на Бианка. Тя от своя страна се отдръпна от момчето и погледна Скарлет мръсно.
-Трябва да тръгваме. – каза с треперещ глас. Ръцете на Бианка все още бяха около врата на момчето, а то от своя страна целуваше врата и.

 

-Не, ние не трябва да ходим никъде. Ако искаш можеш да си ходиш. – Бианка едва успя да каже. Алекс бе готова да оспорва, но Бианка имаше право.

 

Засрамена Скарлет остави Бианка да си играе с новата си играчка и тръгна към дома си. Това винаги се случваше, когато Алекс отиваше насила на тези глупави партита. Бианка я взимаше със себе си, напиваше се и отиваше някъде с момче, оставяйки Алекс сама.
Алекс нямаше против да си стои вкъщи. Но беше тъжна от факта, че бе изгубила книгата си, която падна от скута и, когато момчето я помоли да танцуват. От този момент той не бе напуснал мислите и.

Щом стигна до дома си, Скарлет бе щастлива да влезе вътре и ароматът на канела да я лъхне.
Направи си чаша горещ шоколад и се качи горе в стаята ти. Майка и работеше нощни смени, а баща и отдавна го нямаше.

 

Някакъв звук от вън я извади от депресиращите мисли. Сърцето и започна да бие лудо. Ето защо тя мразеше да си седи сама вкъщи.
Остави розовата си чаша на малката масичка до леглото. Стана и уви около малкото си тяло одеало. Бавно се приближи до прозореца, за да види какво е предизвикало шума. С всяка нейна следваща стъпка сърцебиенето и се успокои до момента, в който нечия ръка не се появи на стъклото. Алекс за малко да припадне. Отдръпна се и бързо се сви зад леглото като малко момиче.
-Престани да се държиш детински и ме пусни за бога. Навън е адски студено. – тя чу глас, мъжки глас.
Скарлет се изправи и видя една фигура да виси от прозореца и. Стомахът и се сви от позицията, която той бе заел. Ако той се пуснеше от перваза можеше да умре. Втурна се към прозореца и огледа за няколко секунди фигурата. След като чу гласа му, той не и се стори като непознат. Мислейки си как животът му е в опасност, внимателно отвори прозореца. Без да се колебае той влезе в стаята на Скарлет.
-Навън е ужасно студено. Затвори прозореца преди и двамата да замръзнем до смърт. – каза той с дрезгав глас. Страхувайки се да се възпротиви на командата му, Скарлет затвори прозореца.
Целият бе облечен в черно. Черни панталони, които леко му висяха и от едната им страна висеше верига, бе облечен с черен суитшърт.
Качулката му бе вдигната и закриваше лицето му. Най-накрая се обърна към Алекс и тя можеше да забележи самодоволната му усмивка.

 

-Помниш ли ме, скъпа? – той каза, смеейки се на обърканото и уплашено лице на Скарлет. Въпреки това, тя се почувства комфортно в негово присъствие. Изчерви се от това как той я бе нарекъл.

 

Скарлет почти се почувства засрамена, когато поклати глава.
-Нима вече си ме забравила? Мисля, че току-що разби сърцето ми. – той каза, слагайки ръката си върху гърдите драматично.

 

Той свали качулката си и се разкри.
-Аз бях този, с когото танцува, моя малка пеперудке.
Тялото на Алекс се вцепени. Не знаеше дали го изрита или да започне да плаче. Видял ужасеното и изражение той се притесни.
-Добре ли си? – попита я, повдигайки вежда.

 

-М-моля те, не ме наранявай. – тя прошепна. Загърна се в одеалото и скри половината си лице. Беше твърде млада, за да умре. Все още не бе се качила на всяко влакче в увеселителния парк.
-Няма да те убия, пеперудке. – той изръмжа. – Поне засега.
От думите му цялото и тяло настръхна. Но той все още изглеждаше невероятно красиво. Очите му бяха големи и светли. Бе висок и мъжествен.Той се придвижи към Алекс и тя твърде изплашена дори да диша, камо ли да помръдне.

 

-Аз съм Джъстин. – той прошепна и леко докосна бузата и. Не беше ли дяволът преди няколко минути?
-Моето име е Ска –
-Скарлет. – прекъсна я.

 

-Откъде знаеш това? – тя попита, а очите и се разшириха.

 

Той се засмя на нейната невинност.
-Аз знам всичко.
Започна да ходи из стаята и и да разглежда вещите и. Погледна към снимките и и към рафтовете с книги.
-Също така знам, че любимият ти цвят е синьо. Знам, че се страхуваш от височини и, че бельото ти в момента е черно. – той каза, усмихвайки и се.

Бузите на Алекс почервеняха повече от всякога. Тя гледаше към краката си, които бяха покрити от дългото одеало.
Джъстин отново отиде до нея.
-Но също така знам, че зад това щастливо, невинно лице, се крие тъжно и самотно момиче.

-Т-това не е вярно. – Алекс отвърна тихо, избягвайки погледа на Джъстин. Тя се засмя в отговор и челюстта му се стегна.

 

-Много е вярно. Защото знам, че всеки един ден правиш едно и също. – той каза и започна да крачи из стаята.
-Събуждаш се, вашите никога не са си вкъщи затова закусваш сама. Отиваш в училище и прекарваш времето си с единствената ти най-добра приятелка, която обича да излиза и да ходи на партита за разлика от теб. И когато тя е с другите си приятели се чувстваш не на място, защото знаеш, че не принадлежиш на групичката им. После се прибираш вкъщи и си пишеш домашните. Четеш някоя от книгите си и си мислиш колко тиха и празна е къщата ти. Правиш си вечеря и отново ядеш сама. Ляга си и си мисли защо си толкова самотна и защо никой не те харесва.
Щом свърши с речта си, спря да ходи и погледна самодоволно към Скарлет. Тя преглътна и бузите и почервеняха още повече. А най-лошото от всичко бе, че нещата, които той изрече бяха истина.
-И понякога, когато лежиш в леглото си вечер плачеш. – той добави.
Скарлет поклати глава.
-Н-не всяка вечер.
Джъстин отиде до нея и мистериозен смях излезе от устата му.
-Всичко, което искам е да ти помогна. – каза.
-Д-дори не ме познаваш. – Скарлет бързо отговори.
-Познавам те по-добре отколкото ти се познаваш, моя малка пеперудке.

Той отново беше прав. Скарлет проследи как той прокара ръка през меката си коса. В очите му имаше блясък и устните му се извиха в малка усмивка.

 

-Мога да ти дам всичко, което желаеш. Ако иска популярност мога да ти я дам. Ако искаш красота, имаш я, въпреки че нямаш нужда от нея. Удоволствие? Мога да ти дам всичко. – Джъстин каза, облягайки се на стената до леглото и.
Алекс отново се изчерви.
-Т-ти не си човек.

 

Джъстин се засмя.
-Аз съм принца на тъмнината, пеперудке. Аз съм демон в човешка форма. Идвам от ада.

 

Скарлет бе объркана, но сега бе още по-объркана. Той просто се опитваше да я изплаши. Изглеждаше като нормално момче, въпреки че бе повече от великолепен. Как може някой толкова красив да бъде част от тъмнината?
-Мога да ти изпълня 7 желания. Всичко, което поискаш. – подсмихна и се.

 

-Т-ти не си истински. – Скарлет прошепна, поклащайки глава.
-О, скъпа, много съм истински. И няма да можеш да спиш тази вечер. Знаеш ли защо? – попита я.
Скарлет поклати глава.

-Защото тази вечер ще бъде най-лошия си кошмар. – той прошепна.

See No Evil (Преведена история) Първа глава

Скарлет беше обикновено момиче. Тя бе от типа момичета, които предпочитаха в събота вечер да си останат вкъщи, да четат някоя книга, докато всички други бяха навън, включително и родителите и.
И точно това правеше в момента преди да чуе звънеца.
Тя въздъхна и се изправи, подгъвайки ъгъла на страницата и след това сложи книгата на стола-не искаше да загуби докъде бе стигнала. Дръпна ръкавите на пуловера си, закривайки малките си юмруци и отвори вратата.

 

Бианка стоеше пред нея, облечена с изключително къса пола, потник и ботуши. Тя се облегна на вратата и повдигна добре оформената си вежда.
-Идваш ли?

Скарлет я погледна объркано.
-Къде?

 

-На лагерния огън, глупаво момиче.-отговори и Бианка и прокара ръка през вълнистата си коса.
Бианка бе най-добрата приятелка на Скарлет още от осми клас. Скарлет все не разбираше как Бианка иска все още да и е приятелка. Те нямаха нищо общо. Скарлет бе тиха, срамежлива и скучна, докато Бианка бе дива, шумна и много енергична, забавна.

 

-Бианка, казвала съм ти милион пъти, че не си падам по тези неща.-Скарлет протестира.

-Моля те, Скарлет.-помоли я тя.-Не искам да отида сама. Може да вземеш със себе си тъпата си книга и дори може да си облечена с този бабешки пуловер.
Обидите на Бианка не засягаха Скарлет. Тя знаеше колко тъпо ще изглежда, отивайки с Бианка облечена така, но това нямаше значение.
Скарлет, която в крайна сметка се съгласи, бе изкарана навън от Бианка. Скарлет стисна книгата си в своите крехки и треперещи ръце, докато най-добрата и приятелка я водеше през тъмната гора. Изведнъж Скарлет забеляза силна светлина на фона на мрака-само на няколко крачки от мястото, на което стояха. Светлината идваше от огъня.
Бианка веднага видя група от хора в далечината и отиде при тях. Скарлет стоеше неловко далеч зад нея, неискайки да прекъсне момента.

 

Скарлет знаеше, че в един момент Бианка ще я зареже. Винаги е било така от първия път, в който бе отишла с нея на парти. Очите и се насочиха към огъна, около който седяха всички. Скарлет изглеждаше глупаво с книгата си в ръце, седейки далеч от другите.
Тя реши да се върне към четенето и отвори книгата на мястото, на което бе стигнала. Тя вдигна поглед и погледна за последно дали Бианка не е някъде наоколо, но бе много трудно да я намери сред толкова много хора.Музиката звучеше като фон и това позволи на Скарлет да се загуби в четенето, докато не усети някой да сяда до нея.
-Не трябва да седиш сама или да четеш. Това не е клуб на книгата за девственици.-гласът каза.

 

Скарлет усети бузите и да почервеняват и тя вдигна глава, за да види, че до нея седи момче, което гледаше напред, а не към нея.

 

Целият бе облечен в черно. Скарлет преглътна и се опита да измисли нещо остроумно, с което да му отвърне, но не се сети.

-М-моята приятелка ме накара да дойда.-бе всичко, което успя да каже.
Кикот излезе от устата на момчето преди да се обърне към нея и да я погледне.
Очите му бяха много тъмни и имаше лек блясък в тях. Скарлет забелязаха малка самодоволна усмивка да играе върху устните му и отмести поглед от него срамежливо-чувстваше се като жалък неудачник заради това, че не може да говори с противоположния пол като нормално човешко същество.

 

-Не можеш да погледнеш към мен или ми има нещо на лицето?-той попита, подсмихвайки се.
Скарлет поклати глава преди да погледне към него. Бузите и станаха още по-червени. Но той грешеше. Нямаше нищо на лицето му, а той самият бе невероятно красив. Нямаше нито един белег от акне по бебешко гладката му кожа.
-Искаш ли да танцуваме?-той предложи.

 

-А-аз не танцувам.-Скарлет отговори, клатейки глава.
Затвори книгата си. Никой нямаше да я остави да си чете на спокойствие.
-Вече не.-каза той, подавайки и ръка.
Неохотно Скарлет му подаде ръка и той усети той да я хваща агресивно. Книгата и полетя и тя се обърна, за да види къде се е приземила, но усети ръцете му да се увиват около кръста и и да я дърпат срещу тялото му.

Той бе много по-висок от нея и със сигурност се чувстваше много по-удобно от нея в момента. Той поклащаше краката си заедно с тези на Скарлет. Телата им се движеха в ритъма на музиката. Скарлет започна да осъзнава колко неудобно се чувства с ръцете на това момче.

-Просто танцуване. Отпусни се.-той дрезгаво прошепна в ухото и.
Ръцете му бяха нежни, а той самият беше спокоен и съсредоточен. Шепнеше текста на песента в ухото на Скарлет.

 

-Знаеш ли с кого танцуваш?-той я попита, шепнейки в ухото и.
Скарлет поклати глава и за момент затвори очи-отпускайки се и позволявайки на музиката да я заведа на друго място.
-Знаеш ли кой съм аз?-той попита отново тихо.
Скарлет пак поклати глава. Тя се почувства много глупаво за това, че не се бе представила и не бе попитала за името му. И ето е, танцува с непознат.

 

Преди да се отдръпне и да проговори, той я придърпа към себе си и се наведе, за да прошепне нещо в ухото и.
-Аз съм Дяволът.

See No Evil (Преведена история)

 

Той има ‘666’ татуирано около сърцето

„Знаеш ли с кого танцуваш?”

И изведнъж, невинната, малка Скарлет не беше вече толкова невинна.