The letter (десета част) Последна!!!

 

Фейт избра смъртта, но кой не би. Джъстин си спомни всички пъти, в които и се е подигравал, как момчетата и взимаха учебниците и късаха страниците.Не и е било лесно, а извън училище с работата и факта, че е бедна и спи на продънено легло.Омръзнало и е да се бори, не е издържала.

 

Облечен с черният си костюм, той държеше една роза, която постави на гроба на Фейт.Една сълза падна от окото му.Постоя още малко, сякаш надявайки се това е сън, но не е.Тръгна си, неспирайки да мисли, че можеше да предотврати това или пък не. Фейт бе решила това отдавна запознаството с него бе последната щриха. Джъстин обвиняваше себе си, можеше да е различно ако той бе прогледнал по-рано.Но все пак не е късно.Смъртта на Фейт не е напразна, тя му помогна да погледна света през други очи.Запази писмото от нея дълго време и всяка вечер го четеше, спомняйки си за нея.Бе си обещал, че тя ще живее в сърцето му и, че ще помага на хората като нея.Той се промени заради нея, макар и това да не бе целта и тя му помогна, за което той и бе благодарен.

 

 

Почивай в мир, Фейт.

 

Край

The letter (девета част)

На другия ден Фейт се бе облегнала на оградата, чакайки Джъстин.

 

Лъскавата кола спря и той слезе, погледна с леко презрение Фейт и продължи.Тя го настигна.

 

Ф:Знам, че ме мразиш, но трябва да знаеш.Аз мислих доста цяла вечер, знам, че това не е решение и е глупаво, но не мога повече.Разбери ме, не е заради теб, ти си капката, която преля чашата.Не ме съди, а ме разбери.Животът ми не е приказка и това е единствения вариант.

 

*тя заплака.*

 

Докато той обмисляше казаното, тя вече бе изчезнала.Той продължи, вървейки по коридорите, часът бе почнал, осъзна, че е бил сляп, че всичко е илюзия, неговия живот, приятелите му.Сети се за писмото бе го чел достатъчно пъти, за да наизусти. Фейт не го е излъгала, това е било предсмъртното и желание, тя щеше да се самоубие.Преди малко се сбогуваше с него.Ужасен от това, влезе в час по рисуване и взе дневника, за да разбере къде живее Фейт.Извади адреса и излезе, докато останалите го гледаха с отворени усти. Намери сградата, вратата не бе заключена и той влезе.Не можеше да повярва, че тя живее в тази мизерия.Намери я в банята с прерязани вени, по стените имаше кръв.

 

 

Дж:Какво си направила? *прегърна я и просто я гледаше.* Линейката дойде след 5 мин., но нищо не можаха да направят.Майка и плачеше неспирно, повтаряйки, че тя е виновна. Джъстин разказа какво е станало и си отиде.

 

 

 

 

Всички в училище коментираха случката. Джасмин:Каква загубенячка?Сигурно се е самоубила, за да привлече внимание, знаехме, че бе невидима. *засмя се подигравателно.*

 

Дж:Как може да си такава кучка?Изобщо знаеш ли защо го е направила?

Джасмин:Моля!Откога ти пука за Зубрачката.

 

 

 

 

The letter (осма част)

Фейт заплака и не можа да спре.Прибра се в апартамента, майка и я нямаше.Поредната допълнителна смяна в бара.Двете бяха сами от доста време и едвам свързваха двата края.Майка и работеше във всеки свободен момент, а събота и неделя Фейт и помагаше.Животът и не бе лек и единствено надеждата, че ще спечели стипендия и ще влезе в хубав университет я крепеше.

 

Но понякога се чувстваше в тежест на майка си.Искаше и тя като другите да има модерни дрехи и пари да ходи в скъпите кафета, да има куп приятели.Странеше от хората,защото се срамуваше от начина си на живот.Бе влюбена в Джъстин, който не забелязваше никой ако не е малоумен, но богат или не носи къса пола и блузи с големи деколтета, дрехи, които тя нямаше в гардероба си.Бе решила какво ще прави и искаше Джъстин да разбере за нейното съществуване, писмото се оказа перфектния начин.И всичко се нареди.Но тя го излъга и сега от безразличие той изпитваше към нея омраза.

 

The letter (седма част)

 

Следващите няколко дни Фейт не бе на училище, но той нямаше как да разбере причината.Останалите щяха да си помислят, че я харесва и да го отлъчат,а това не можеше да го позволи.

След училище видя Фейт.Дворът бе празен затова той смело отиде при нея.

 

Дж:Виж, извинявай много.Не исках да става така.

 

 

Фейт:Кой си ти и какво направи с Джъстин?Той не би се извинявал още повече на Зубрачката.Всичко е заради тъпото писмо.Заинтересувах те.Това бе и планът, получи се.

 

 

Дж:Какво искаш да кажеш?

 

 

Фейт:Написах писмото, за да разбера дали ще ме забележиш.

 

 

Дж:Значи това, което си написала не е истина.

„Всичко в мен крещеше да му кажа, че е истина, но не можах, така бе редно.”

Фейт:Ни най-малко.

 

Дж:Това някаква извратена шега ли е?Как можа?Гади ми се от теб? *погледна я с извращение и си тръгна.*

 

The letter (шеста част)

 

Джасмин:Какво си се умислил, скъпи? *попита го , движейки ръката си по бедрото му.* Той се отдръпна.

 

Дж:Сега не ми е до това.Върви си. Тя си тръгна, учудена, той никога не я отпращаше.

В часът по химия Фейт и Джъстин се паднаха партньори.

 

Фейт:Не ми се пречкай и ме остави да направя всичко, защото тази оценка е важна за мен. *леко го побутна и започна работата по задачата.* Той я гледаше слисан.

 

Дж:Нищо ли няма да ми кажеш за писмото?Беше на стълбите в моя блок.Дали не е за мен?

 

Тя се изсмя. Фейт:Доста си самовлюбен.Дори не зная къде живееш.Защо ми е да ти пращам писмо, камо ли с такова съдържание? *повдигна вежди.*

 

 

Дж:Знам ли?Може да си обсебена от мен или влюбена.

 

 

Фейт:Повярвай не съм, това е последното, което искам да бъда.Не знам как е попаднало, спри да задаваш въпроси.

 

Дж:Искам да знам.Защо не ми кажеш?Трябва да знам.

 

 

Фейт го погледна учудено.

Фейт:Трябва да знаеш?Кой си ти?Какво ще се промени като разбереш?Ще ми се подигравате с глупавите ти приятели.Не разбираш.Остави ме.Стига си задавал въпроси.

 

 

Разстрои се и излезе от часа, взимайки чантата си.

 

 

Джъстин се почувства ужасно и не защото целия клас го зяпаше, а защото тя плачеше, никога не бе разплаквал момиче.

The letter (пета част)

През целия час по физика не спря да гледа Фейт. Чак сега забеляза, че има кестенява коса с руси преплитащи се в нея кичури, имаше хубаво тяло, но бе така сериозна и тъжна. След биенето на звънеца тя събираше нещата си и Джъстин намери момента за подходящ.

 

Дж:Хей!

 

Тя се обърна с недоумение в очите.

Дж:Вчера ми даде тетрадката си.

 

 

Тя посегна да я взема, но той дръпна ръката си,тя сбърчи вежди неразбиращо.

 

Дж:Искам да ти покажа нещо.Това писмо *извади го от джоба на дънките си.* Ти ли си го писала?Не се опитвай да лъжеш защото сравних почерка и съвпада.

 

Фейт:След като си решил загадката какво искаш от мен.

Дж:Защо си го написала?Наистина ли смяташ да се самоубиеш?

 

Фейт:Задаваш доста лични въпроси за човек, който не знае името ми.

Дж:Знам го.Фейт.

 

Тя се усмихна леко с насмешка.

 

Фейт:И двамата знаем, че си го прочел.Не знаеш нищо за мен.Явно това разбуди интереса ти, защото не си говорил с мен от 7 клас или от както стана популярен.Няма значение, забрави писмото, забрави, че знаеш името ми и днес си говорил с мен, върни се към нормалния си начин на живот. *тръгна, оставяйки го сам.*

 

Искаше му се много да разбере всичко, но тя бе права нямаше това право и все пак ако приложеше чара си, можеше да се получи, но като че ли тя не беше такава.Но любопитството го мъчеше.

 

The letter (четвърта част)

 

Щом се прибра седна на бюрото, затрупано с какво ли не, но не и с учебници.И отвори тетрадката.Почеркът му се стори познат, но не можа да се сети къде го е виждал преди.

 

Започна да преписва и след първите 10 реда му писна и реши, че ще я преснима.

 

През нощта се събуди , сещайки се откъде му е познат този почерк.
Стана и затършува из шкафовете, изруга на няколко пъти, но накрая намери това, което търсеше, а именно писмото.

Извади листа и сравни почерка-еднакъв.Не можеше да повярва.

 

Значи това момиче…. погледна етикета на корицата Фейт е написала писмото, но защо?Трябваше да я попита и връщането на тетрадката щеше да е идеалния момент.

The letter (трета част)

Физиката бе предметът, по който Джъстин едвам крепеше 3, дори му се изплъзваше.Той драскаше нещо в тетрадката и същевременно с това си лафеше с „приятели”. Беше глух за ставащото наоколо.
Учителката: Джъстин! *с повишен тон го повика*

 

Дж:Да! *усмихна и се той.*
Учителката:Нека видя тетрадката ти.
Дж:Все тая. *отиде при нея и и подаде на нищо приличащата тетрадка със скейтбордист на корицата.*
Госпожата я разглеждаше с интерес.
Учителката:Предполагам, че има и други места, на които да пишеш телефоните на момичетата и твоите завоевания.
Класът избухна в смях.
Учителката:Трябва да наваксаш…да видим Фейт.

 

Момичето, на първият чин в средата вдигна глава с лек уплах в очите.
Учителката:Нека видя твоята тетрадка.
Момичето стана и и я подаде.
Учителката се усмихна доволна, от това което видя.
У:Ти ще дадеш тетрадката си на Джъстин, за да препише плановете и ще ти я върне в понеделник.

 

Фейт:Добре. *тя му я подаде и той грубо я взе.*
Седна си и я прибра в чантата си, като не забеляза, че едната страница се е прегънала.
Останалата част от деня бе съвсем нормална, дори скучна по неговите критерии.

The letter (втора част)

На другия ден Джъстин разказа за писмото.И всички те както се очакваше се смяха.Само един човек в стаята не се забавляваше.

 

 

Малка прозрачна капка се стече по лицето и.

На тръгване от училище Джъстин се блъсна в някакво момиче, чието име дори не помнеше, но знаеше прякора и –Зубрачката.Не особено оригинално, но и хлапетата в класа не са особено умни.

Тя се извини, но той дори не я чу.Така бе настроил слуха си, че чуваше само гласовете на приятелите си и готините момиче.Тя бе безлична, просто някакво си тяло, с което не искаше да има нищо общо.

 

Тя вървеше по коридора към изхода, а той доста крачки зад нея, но забеляза същия ключодържател от писмото да виси, закачен за раницата и.

 

Това го накара да се замисли, но не за дълго.Вниманието му бе отклонено от Джасмин-момичето, с което имаше вземане даване или по-просто казано, момичето, с което се чукаше.

 

Още с прибирането си в ранни зори както винаги той препрочете писмото и огледа ключодържателя.Съвсем същия като на онази…как и беше името….Зубрачката.Фактът, че не знаеше името и не го притесни.
След повече от седмици бе забравил за писмото, което събираше прах някъде.Случката бе забравена, до часа по физика.

 

 

The letter (първа част)

 

Джъстин тъкмо изкачваше стълбите в блока си, когато намери едно писмо в небесносиньо.На него не пишеше нищо.

 

Воден от любопитството той го отвори и зачете

„Не исках да ти го кажа така, но това е единственият начин.Съжалявам за всичко, което не успях да направя.Не се чувствам на мястото си тук.Имаше момент, в който си помислих, че нещата са се променили, но сгреших.Надявам се да си щастлив.Сбогом!Обичам те!
P.S.Не беше нужно да си толкова хаплив!!!”

В пликът имаше и ключодържател във формата на сърце със стрела, нарисувана на гърба.

 

 

 

Джъстин се разсмя и то доста бурно.След като се успокои установи, че почеркът е детски (или поне на такъв приличаше), помисли си, че вероятно е шега.Огледа внимателно ключодържателят, който му се видя странен.В главата му се прокрадна леко обезпокояваща мисъл.Ами ако бе от сестра му.Нямаше начин просто.Но все пак се обади на майка си.По телефона звучеше доста притеснен, но майка му го успокои, казвайки му, че сестра му е с нея.Той си помисли, че параноясва.Но не изхвърли писмото, а го запази, като преди това го сравни с почерка на сестра му, оказа, че са доста различни.

 

 

 

Отдъхна си и седна на компа, още с включването си във facebook поне 17 души му писаха, имаше 70 известия и 30 покани.

 

 

Да, той наистина е популярен.И как няма да е…..с кестенява коса, лешникови очи, стройно тяло и забавен характер.Всички му се възхищаваха.