Jelena (part 119) Manips

Advertisements

Джъстин:“Селена изглеждаше прекрасно на Met Ball!“

На 04.05 се проведе събитието Met Gala, на което присъстваха куп известни личности. Селена и Джъстин също бяха сред присъстващите. Не получихме техни общи снимки и нищо интересно очевидно не се случи между тях на събитието.
Ще отбележа, че и двамата изглеждаха наистина невероятно.

 

 

И да се върнем към признанието на Джъстин.
Да, наистина е казал това. Има и видео, което го доказва.
Интересното тук е, че никой не е питал изпълнителя какво мисли за бившата си приятелка, а той сам, тръгвайки си от афтър партито на Рияна, го изкрещява през прозореца.

Според мен е наистина мило от негова страна. Разбира се, това не означава, че той се опитва да си я върне или нещо такова. Не си правете такива заключения. А може и да е така, кой знае. И все пак Селена наистина изглеждаше невероятно.

Селена говори за Джъстин в интервю за списание V

 

Ето и какво сподели в интервюто, проведено от James Franco:

За следващото си гадже: “Мисля, че следващият път (когато имам гадже) ще бъде много по-различно…и това определено няма да е скоро. Бях на 18 години и това беше първата ми любов.

За последната и връзка (тя не споменава името на Джъстин): “Когато си млад ти казват толкова много неща…и чувството беше все едно бяхме само ние срещу света. Беше много странно, но беше невероятно. Не бих върнала времето назад за нищо на света. Живееш и се учиш.”

За депресията: “Имаше няколко месеца, когато бях малко депресирана, когато не исках да излизам от нас. Мисля, че докарах до лудост. Беше ми по-лесно да кажа ‘Хей, имаш ли нещо против да отидеш на магазина и да вземеш някои неща? Не искам да бъда снимана.’”

See No Evil (Преведена история) Трета глава

Скарлет седеше в дневната си с дебел роман в ръце. Бе планирала това лято да прочете повече книги, имайки се предвид повечето свободно време, което щеше да има.
Неделите винаги бяха скучни и мързеливи за нея. Навън бе много топло и Скарлет носеше къси дънкови панталонки и бял потник. Бе вързала косата си във висока конска опашка. Майка и бе отишла на работа рано сутринта и бе оставила Скарлет отново сама.
Животът и бе ужасно нещастен – скучен и обикновен. Нищо интересно не се случваше. Освен, когато за Коледа отиде в къщата на леля си и котката и се изпика върху нея. Това бе един от най-забавните моменти, които и се бяха случвали наскоро.
Звънецът я изтръгна от мислите и. Огъна ъгъла на страницата до която беше и остави книгата на дивана.

 

Отвори входната врата, за да види Джъстин да стои пред нея. Отново бе целият в черно – освен обувките му, които бяха в червено.Носеше черно яке и Скарлет не можеше да не забележи черната му тениска с веобразно деколте.

 

-Защо си толкова сериозна, скъпа? – той изгука все още седейки пред вратата. Бузите на Скарлет почервеняха от думите му. – Ще ме пуснеш ли или ще продължиш да ме гледаш цял ден?
Скарлет бързо излезе от транса, в който бе попаднала. Помръдна се и го пусна да влезе.
-Хубаво място. – направи комплимент. – много уютно.

 

Скарлет кимна в отговор на неговото възхищение към дома и. Но той нямаше как да е уютен след като винаги бе празен. Джъстин се обърна към нея.

 

-Мислех си – направи пауза. – че е време за първото ти желание, пеперудке.
За момент думите му я объркаха. Но после се досети. Беше и обещал 7 желания.

 

Скарлет прехапа долната си устна, незнаейки какво да му отговори.
-Мислех си, че може да излезем и да правим каквото поискаш. Ще правим това, което пожелаеш. – обясни, прибирайки ръцете си в джобовете на дънките.
Преди тя да отговори той добави.
-Искаш ли да отидем да хапнем нещо?
Без да се колебае тя кимна. Нейното кимване накара Джъстин да се усмихне широко, разкривайки перфектно белите му зъби.

 

Хвана я за ръката и я изведе от къщата. Скарлет вече не бе сигурно на какво се бе съгласила. Сърцето и щеше да изскочи от гърдите и щом той я поведе към колата си, луксозен черен автомобил, паркиран пред къщата и. Блестеше под слънчевите лъчи.Джъстин и отвори вратата. Леко нервна от жеста му, Скарлет почти пропусна да седне на седалката и щеше да падне на тротоара. Краката и започваха да треперят всеки път, когато бе около него. Но успя да се качи. Тя го чу да се подсмихва преди да затвори вратата и. Джъстин също зае своето място.
Стерео системата му изглеждаше създадена като за космически кораб. Скарлет дори не смееше да я пипне. Джъстин запали двигателя. Прозорците на колата му бяха напълно затъмнение – почти черни и мистериозни като него.

 

 

Джъстин направи няколко маневри, което накара Скарлет да се хване здраво за седалката. Все още не бяха тръгнали по пътя, а тя вече се молеше за живота си. Джъстин караше като олимпийски състезател и Скарлет имаше чувството, че е на увеселително влакче. Той вземаше острите завои с още по-голяма скорост.
Тя буквално бе на магистралата към ада.
-Къде отиваме? – тя попита с треперещ глас. Джъстин се засмя на това колко нервна е тя.

 

-Знам едно място. – отговори. – Обичаш ли суши?

Засрамена от това колко голяма загубенячка е, тя поклати глава и призна:
-Никога не съм пробвала.
Изражението на Джъстин от спокойно се превърна в шокирано и ядосано. Той изцъка и поклати глава.Скарлет се уплаши от факта, че той бе ядосан на нея, но след това на лицето му грейна усмивка.

 

-Днес ще го опиташ.
Продължи да кара надолу по пътя. Той свали прозорците и лек полъх погали Скарлет. Щеше да бъде много по-добре ако той караше по-бавно, щеше да може да се наслади на гледката, но той продължи да кара като маниак.
И по начина, по който шофираше, изглежда, че в колата не е единственото място, в който бе маниак.
Скарлет се изчерви от мръсните мисли, които завзеха съзнанието и. Тя продължи да гледа през прозореца, докато колата не спря рязко и тялото и подскочи. Очевидно коланът не можеше да я предпази.
Влязоха в ресторанта и прекараха 2 часа в него. Той беше тъмен човек, но имаше най-прекрасния смях. Скарлет не можеше да не признае, че харесва сушито. Беше вкусно.
Той дори плати за нея. На принца на мрака със сигурност не му липсваха обноски.
На излизане от ресторанта слънцето почти залязваше. Не бе толкова топло и подухваше приятен вятър. Джъстин хвана Скарлет за китката и за обърна към себе си.

 

-Трябва да ти покажа нещо. – каза и бързо и я повлече към колата. – Да вървим.
Този път той кара доста по-бавно и Скарлет можеше да се наслади на гледката, която ги заобикаляше. Никога не бе идвала в тази част на града.
Джъстин паркира колата на тротоара и двамата тръгнаха към един голям хълм. На върха слънцето залязваше по магически начин. Скарлет никога не се бе чувствала толкова специална. Гледаше със страхопочитание приказната гледка. Джъстин тихо се подсмихна зад нея.

 

-Невероятно е. – Скарлет прошепна на себе си.
-Нека седнем. – каза Джъстин.
И двамата седнаха, гледайки как небето променя цветовете си. Скарлет не можеше да се възпре да поглежда към Джъстин от време на време. Той също гледаше към залезе.
Водена от любопитството, Скарлет позволи на думите да се изплъзнат от устата и.
-Не харесваш ли Господ? – попита.
Тя бе объркана от това дали той се е шегувал, когато и каза, че е дяволът. Надяваше се, че въпросът и няма да изглежда глупав.

 

Джъстин се засмя и започна да отскубва малки стръкчета трева.
-Хората винаги ме питат това. Само това ги интересува. Питат ме “Какъв е Бог? ” или “Приятели ли сте?”, но никога не питат нищо за мен. Сякаш дяволът няма значение. – Джъстин въздъхна.
-Ако не си осъзнал не много хора те харесват. – Скарлет отговори.
-Но ти ме харесваш, нали принцесо? – той попита и я погледна.
Очите му бяха тъмни и пълни със страст и желание. Скарлет почувства тялото си слабо и бузите си червени. Той обичаше да я изнервя. Тя бе твърде срамежлива, за да му отговори. Отклони поглед от неговия – той знаеше какъв бе отговорът и.
-Има хора, които обичат дявола. Това са хора, които истински знаят, че той не е чак толкова лош. Той не иска да съсипе живота ти. Не той е причината за болката, която изпитваш. Той не е това, което останалите мислят, че е. – той каза и лек оттенък на тъга пролича в гласа му. Скарлет почти се почувства гадно заради него и заради това как всички го съдят.
-Наранявах хора, но наранявам тези, които правят лоши неща. Ако видя някой мъж да се доближава до теб, може да го изгоря. – Джъстин каза съвсем нормално.
Очите на Скарлет се разшириха от това колко страшно звучеше той, но в същото време от думите му и стана приятно. Странно усещане. Никое момче не бе показвал такава закрила към нея. Пеперудките в стомаха и я накара да се почувства още по притеснена.

-Истината е, че дяволът не е толкова лош. Нито пък Ада. Всеки има лоша страна, но това не ги прави зли. – той каза и се обърна към нея с усмивка. – Надявам се, че днес си прекара добре, защото току-що изпълних едно от желанията ти.

 

Скарлет го погледна объркано.
-Желание? Какво желание?
-Винаги си искала да излезеш на среща. Никой не те е канил преди. Надявам се, че успях да направя тази среща специална за теб. – той каза и стана. Изтупа дънките си.
Отново бе прочел мислите и. Скарлет се изчерви на това как нарече техния ден заедно среща. Бианка би била много горда от нея.

 

Той я хвана за ръката и двамата тръгнаха към колата.
-Преди да свикнеш с мен, надявам се, че знаеш, че не харесвам щастливите неща. Не винаги ще е толкова хубаво и романтично с мен. – предупреди я.
Извади пакет цигари от задния си джоб и запали една. Скарлет не бе сигурна дали е разбрала думите му, но все пак кимна.
-И запомни, скъпа, внимавай какво си пожелаваш. – той и каза и се усмихна самодоволно.

 

Притеснението на Скарлет започна да става все по-голямо. Той се приближаваше към нея и не след дълго устните му бяха на милиметри от нейните. Не се докоснаха, но тя усети ментовия му дъх, примесен с аромата на цигарата. Според нея това бе една секси комбинация.

 

-Защото мога да превърна живота ти в ад. – прошепна.