Честит рожден ден!!!

 

Не мога да повярвам, че Джъстин е вече на 21. Сериозно времето лети изключително бързо.
Гордея с него и с всичко, което е постигнал. Той е наистина невероятен идол. Джъстин вдъхновява милиони хора по света. Той е доказателство, че мечтите, колкото и да са невъзможни, се сбъдват ако наистина вярваш в тях.
Той вдъхновява и мен, кара ме да искам да съм по-добър човек. Кара ме да вярвам и да мечтая. Обичам го много, обичам музиката му, обичам посланията, които изпраща на феновете. Обичам русата му коса, обичам татусите му. Обичам усмивката му. Обичам стила му на обличане. Обичам всичко в него.
Джъстин е прекрасен и повече хората трябва да го видят по начина, по който го виждат белийбърите.

See No Evil (Преведена история) Втора глава

Скарлет се отдръпна от него. Почувства как гърлото и е пресъхнало и се стяга. Лицето му бе осветено от огъня, който беше на няколко метра от тях. Като изключим това, той приличаше на тъмен ангел в гората.

-К-какво каза току-що? – Скарлет попита, не способна да разбере както имаше предвид той.

 

-Аз съм дявола. – той повтори спокойно. Думите излязоха от устата му толкова нормално.

-А-аз трябва да намеря приятелката ми. – Скарлет каза, отдалечи се от него и започна да бяга през гората.

 

В този момент тя минаваше покрай дърветата в опит да намери Бианка, след като не я видя заедно с другите при огъня. Чух се бухал в далечината и Скарлет чу някакъв звук. Стенание проехтя покрай ушите и.
Скарлет наклони главата си на една страна, за да ви две фигури. Стенанията ставаха все по-силно с всяка крачка, която Скарлет правеше. Можеше да познае момичето от километри – разбира се, че беше Бианка.

 

Скарлет се почувства неудобно и отвратено, но все пак се приближи до тях и тромаво побутна рамото на Бианка. Тя от своя страна се отдръпна от момчето и погледна Скарлет мръсно.
-Трябва да тръгваме. – каза с треперещ глас. Ръцете на Бианка все още бяха около врата на момчето, а то от своя страна целуваше врата и.

 

-Не, ние не трябва да ходим никъде. Ако искаш можеш да си ходиш. – Бианка едва успя да каже. Алекс бе готова да оспорва, но Бианка имаше право.

 

Засрамена Скарлет остави Бианка да си играе с новата си играчка и тръгна към дома си. Това винаги се случваше, когато Алекс отиваше насила на тези глупави партита. Бианка я взимаше със себе си, напиваше се и отиваше някъде с момче, оставяйки Алекс сама.
Алекс нямаше против да си стои вкъщи. Но беше тъжна от факта, че бе изгубила книгата си, която падна от скута и, когато момчето я помоли да танцуват. От този момент той не бе напуснал мислите и.

Щом стигна до дома си, Скарлет бе щастлива да влезе вътре и ароматът на канела да я лъхне.
Направи си чаша горещ шоколад и се качи горе в стаята ти. Майка и работеше нощни смени, а баща и отдавна го нямаше.

 

Някакъв звук от вън я извади от депресиращите мисли. Сърцето и започна да бие лудо. Ето защо тя мразеше да си седи сама вкъщи.
Остави розовата си чаша на малката масичка до леглото. Стана и уви около малкото си тяло одеало. Бавно се приближи до прозореца, за да види какво е предизвикало шума. С всяка нейна следваща стъпка сърцебиенето и се успокои до момента, в който нечия ръка не се появи на стъклото. Алекс за малко да припадне. Отдръпна се и бързо се сви зад леглото като малко момиче.
-Престани да се държиш детински и ме пусни за бога. Навън е адски студено. – тя чу глас, мъжки глас.
Скарлет се изправи и видя една фигура да виси от прозореца и. Стомахът и се сви от позицията, която той бе заел. Ако той се пуснеше от перваза можеше да умре. Втурна се към прозореца и огледа за няколко секунди фигурата. След като чу гласа му, той не и се стори като непознат. Мислейки си как животът му е в опасност, внимателно отвори прозореца. Без да се колебае той влезе в стаята на Скарлет.
-Навън е ужасно студено. Затвори прозореца преди и двамата да замръзнем до смърт. – каза той с дрезгав глас. Страхувайки се да се възпротиви на командата му, Скарлет затвори прозореца.
Целият бе облечен в черно. Черни панталони, които леко му висяха и от едната им страна висеше верига, бе облечен с черен суитшърт.
Качулката му бе вдигната и закриваше лицето му. Най-накрая се обърна към Алекс и тя можеше да забележи самодоволната му усмивка.

 

-Помниш ли ме, скъпа? – той каза, смеейки се на обърканото и уплашено лице на Скарлет. Въпреки това, тя се почувства комфортно в негово присъствие. Изчерви се от това как той я бе нарекъл.

 

Скарлет почти се почувства засрамена, когато поклати глава.
-Нима вече си ме забравила? Мисля, че току-що разби сърцето ми. – той каза, слагайки ръката си върху гърдите драматично.

 

Той свали качулката си и се разкри.
-Аз бях този, с когото танцува, моя малка пеперудке.
Тялото на Алекс се вцепени. Не знаеше дали го изрита или да започне да плаче. Видял ужасеното и изражение той се притесни.
-Добре ли си? – попита я, повдигайки вежда.

 

-М-моля те, не ме наранявай. – тя прошепна. Загърна се в одеалото и скри половината си лице. Беше твърде млада, за да умре. Все още не бе се качила на всяко влакче в увеселителния парк.
-Няма да те убия, пеперудке. – той изръмжа. – Поне засега.
От думите му цялото и тяло настръхна. Но той все още изглеждаше невероятно красиво. Очите му бяха големи и светли. Бе висок и мъжествен.Той се придвижи към Алекс и тя твърде изплашена дори да диша, камо ли да помръдне.

 

-Аз съм Джъстин. – той прошепна и леко докосна бузата и. Не беше ли дяволът преди няколко минути?
-Моето име е Ска –
-Скарлет. – прекъсна я.

 

-Откъде знаеш това? – тя попита, а очите и се разшириха.

 

Той се засмя на нейната невинност.
-Аз знам всичко.
Започна да ходи из стаята и и да разглежда вещите и. Погледна към снимките и и към рафтовете с книги.
-Също така знам, че любимият ти цвят е синьо. Знам, че се страхуваш от височини и, че бельото ти в момента е черно. – той каза, усмихвайки и се.

Бузите на Алекс почервеняха повече от всякога. Тя гледаше към краката си, които бяха покрити от дългото одеало.
Джъстин отново отиде до нея.
-Но също така знам, че зад това щастливо, невинно лице, се крие тъжно и самотно момиче.

-Т-това не е вярно. – Алекс отвърна тихо, избягвайки погледа на Джъстин. Тя се засмя в отговор и челюстта му се стегна.

 

-Много е вярно. Защото знам, че всеки един ден правиш едно и също. – той каза и започна да крачи из стаята.
-Събуждаш се, вашите никога не са си вкъщи затова закусваш сама. Отиваш в училище и прекарваш времето си с единствената ти най-добра приятелка, която обича да излиза и да ходи на партита за разлика от теб. И когато тя е с другите си приятели се чувстваш не на място, защото знаеш, че не принадлежиш на групичката им. После се прибираш вкъщи и си пишеш домашните. Четеш някоя от книгите си и си мислиш колко тиха и празна е къщата ти. Правиш си вечеря и отново ядеш сама. Ляга си и си мисли защо си толкова самотна и защо никой не те харесва.
Щом свърши с речта си, спря да ходи и погледна самодоволно към Скарлет. Тя преглътна и бузите и почервеняха още повече. А най-лошото от всичко бе, че нещата, които той изрече бяха истина.
-И понякога, когато лежиш в леглото си вечер плачеш. – той добави.
Скарлет поклати глава.
-Н-не всяка вечер.
Джъстин отиде до нея и мистериозен смях излезе от устата му.
-Всичко, което искам е да ти помогна. – каза.
-Д-дори не ме познаваш. – Скарлет бързо отговори.
-Познавам те по-добре отколкото ти се познаваш, моя малка пеперудке.

Той отново беше прав. Скарлет проследи как той прокара ръка през меката си коса. В очите му имаше блясък и устните му се извиха в малка усмивка.

 

-Мога да ти дам всичко, което желаеш. Ако иска популярност мога да ти я дам. Ако искаш красота, имаш я, въпреки че нямаш нужда от нея. Удоволствие? Мога да ти дам всичко. – Джъстин каза, облягайки се на стената до леглото и.
Алекс отново се изчерви.
-Т-ти не си човек.

 

Джъстин се засмя.
-Аз съм принца на тъмнината, пеперудке. Аз съм демон в човешка форма. Идвам от ада.

 

Скарлет бе объркана, но сега бе още по-объркана. Той просто се опитваше да я изплаши. Изглеждаше като нормално момче, въпреки че бе повече от великолепен. Как може някой толкова красив да бъде част от тъмнината?
-Мога да ти изпълня 7 желания. Всичко, което поискаш. – подсмихна и се.

 

-Т-ти не си истински. – Скарлет прошепна, поклащайки глава.
-О, скъпа, много съм истински. И няма да можеш да спиш тази вечер. Знаеш ли защо? – попита я.
Скарлет поклати глава.

-Защото тази вечер ще бъде най-лошия си кошмар. – той прошепна.

Deafening (преведена история) Двадесет и първа глава

– Време е за лягане, малчо.- усмихнах се на малкия ми брат, докато се връщах обратно в хола след разговора с Пати. Чувствах се така сякаш някакъв огромен товар е паднал от гърдите ми, знаех че Пати щеше да ми каже, ако нещо се случи с Джъстин, докато не бях там.
– Ох, добре.- измрънка Брадли и стана от дивана, аз разроших косата му и изключих телевизора. Качихме се по стълбите, влязохме в неговата стая и му помогнах да си облече пижамата.
– Ще се видим утре сутрин, мъник. – наведох се и целунах леко челото му.
– Добре, сестричке.- усмихна се. Загасих лампата и излязох от стаята му.

***

1 седмица по-късно

Добре съм, все още не мога да чувам, но ухото ми заздравява.

Пишех на Джъстин често през изминалата седмица, Пати също ми звънеше. Той беше добре, тъпанчето му се лекуваше, но все още нямаше новини дали е била успешна операцията въпреки всичко. Но беше твърде рано да се каже и все още имаше шанс да чува.

Това е страхотно, нямам търпение да те видя.

Съжалих, след като го изпратих. О, Джъстин, липсваш ми толкова много. Глупачка, сега какво ли ще си помисли?

Липсваш ми много.

 

Изчервих се, усмихнах се широко. Какво ми причиняваше, а дори не е тук.Много размишлявах през изминалата седмица и осъзнах, че може би си падам по Джъстин. Той е най-сладкото момче на света, толкова мил и скромен, винаги мисли първо за другите и после за себе си.

Въздъхнах и оставих телефона. Седях в стаята на леглото си и гледах телевизия, когато чух входната врата да се отваря. Скочих и изтичах надолу по стълбите. Кой влиза в къщата, майка ми бе в командировка още поне седмица?

 

– Ехооо?!- извиках, стигайки края на стълбите, влезнах в кухнята, след като чух тропане оттам, разпознах силуета. – Мамо?- тя се обърна и аз се усмихнах.
-Здравей, миличка.- усмихна се широко и пристъпи напред.

– Как- Какво правиш вкъщи, мина само седмица?- попитах изненадана, че си беше тук.

– Изпратиха ме вкъщи по-рано. Всъщност, трябва да ти кажа нещо.- каза и се усмихна толкова леко, че усмивката и падна сама, карайки ме да направя същото. Начинът, по който говореше, просто знаех, че нещо не е наред. Намръщих се.

– Какво?- попитах бавно.
– Нека седнем.- отидохме в хола и седнахме.

– Какво имаш да ми казваш, мамо?- попитах разтревожено.
– Те ме изпратиха по-рано, поради една причина. Местят позицията ми в Торонто, така няма да се налага да пътувам в командировки повече и ще работя по-малко за същото заплащане. – огромна бучка се образува в гърлото ми, тя наистина ли каза, това, което си мисля?

 

– Не, не, мамо, не можеш да направиш това.- станах.
– Миличка, успокой се, всичко е потвърдено вече, ще направи нещата много по-лесни за всички нас. Ще си бъда вкъщи по-често, ще бъдем семейство. – тя се усмихна и се изправи пред мен.

Ридание се изплъзна от устните ми, вдигнах главата си.

 

– Не, ти не разбираш, ами Джъстин?- изплаках.
– О, миличка, ще се виждате.- тя ме прегърна.

 

– Той се нуждае от мен, мамо.- изхлипах.- И аз от него също.- прошепнах, майка ми се отдръпна от прегръдката и доближи челата ни, поглеждайки ме.
– Миличка, всичко ще бъде наред, но знаеш ли къде е проблемът?- Поклатих глава и избърсах с пръст под очите си, тя се усмихна и целуна челото ми. – Ти си влюбена.- прошепна.

Deafening (преведена история) Шестнадесета глава

 

Открехнах вратата и надникнах. Той седеше на ръба на леглото. Влязох в стаята и затворих вратата.Седнах до него. Той затвори книгата, която държеше и я сложи под възглавницата. Сбърчих вежди, не разбирайки защо го направи. Но сигурно е нещо лично и не иска никой друг да го види.

 

Той ми се усмихна, което ме накара да му се усмихна също. Само това, че го виждам ме кара да се усмихвам. Поклатих глава, за да разкарам тези мисли и извадих телефона си. Показах му го, той кимна и взе своя от нощното шкафче.

Имам да ти казвам нещо важно. Мисля, че ще ти хареса.

Усмихвах се докато го чаках да прочете.

 

 

Той кимна и ме погледна с въпросителен поглед.

Прочетох една статия, в която пишеше за операция, която може да ти помогне да чуваш…

Навлажних устните си докато го гледах.

 

Сърцето му биеше бързо. Излязох от стаята.
Бързо взех вестника от кухнята, където Пати го беше оставила. Върнах се в стаята и го поставих на коленете му. Посочих му къде да чете.

Той ме погледна преди да започне да чете. Очите му се разшириха. Остави вестника и ме погледна.

Майка ти им се обади и те казаха, че ще извършат процедурата. Майка ти е съгласна. Всичко зависи от теб.

 

Той прехапа устната си. Какво ли си мислеше? Дали щеше да се съгласи? Дали иска да чува? Защото аз искам най-доброто за него и ще съм щастлива независимо какво реши.

 

-О-о-опасно л-ли е?-заекна.

 

 

Взех ръката му и кимнах с глава. Той беше изплашен.

 

Казват, че има риск, но и преди са оперирали и всичко е било наред.

 

 

Той кимна. Прочете още веднъж статията. Въздъхна, пусна ръката ми и излезе от стаята. Дали не го разстроих ?
-Джъстин, скъпи?-чух Пати.
Станах от леглото и отидох в коридора. Пати седеше на дивана в хола, а Джъстин беше застанал пред нея. Тя го гледаше и очакваше той да каже нещо, каквото и да е.

 

 

-Щ-ще г-г-го направя.-каза.

 

Усмивка огря лицето на Пати. Тя скочи от дивана и прегърна сина си. Това беше чудесно. Щяха да оперират Джъстин.

 

Той се обърна и ме погледна. Усмихна се, дойде при мен и ме прегърна.

 

 

Целуна ме по бузата. Аз от своя страна се изчервих.

Джъстин

Целунах Селена по бузата. Не можех да повярвам, че най-накрая ще може да чувам. За първи път в живота ми ще може да чувам звуци, да чувам гласовете на хората, да проведа нормален разговор, да чуя как пея…
За малко не се изчервих, когато целунах бузата на Селена. Ще излъжа ако кажа, че не си падам по нея. Тя е перфектна. И с удоволствие бих я наричал моя.

 


Отново седнахме на леглото в стаята ми. Можех да видя как Селена говори за нещо, но не можех да я чуя. Този факт започваше да ме тормози отвътре. Затова направих нещото, което исках да направя от много време.
 

 

Целунах я.