See No Evil (Преведена история) Трета глава

Скарлет седеше в дневната си с дебел роман в ръце. Бе планирала това лято да прочете повече книги, имайки се предвид повечето свободно време, което щеше да има.
Неделите винаги бяха скучни и мързеливи за нея. Навън бе много топло и Скарлет носеше къси дънкови панталонки и бял потник. Бе вързала косата си във висока конска опашка. Майка и бе отишла на работа рано сутринта и бе оставила Скарлет отново сама.
Животът и бе ужасно нещастен – скучен и обикновен. Нищо интересно не се случваше. Освен, когато за Коледа отиде в къщата на леля си и котката и се изпика върху нея. Това бе един от най-забавните моменти, които и се бяха случвали наскоро.
Звънецът я изтръгна от мислите и. Огъна ъгъла на страницата до която беше и остави книгата на дивана.

 

Отвори входната врата, за да види Джъстин да стои пред нея. Отново бе целият в черно – освен обувките му, които бяха в червено.Носеше черно яке и Скарлет не можеше да не забележи черната му тениска с веобразно деколте.

 

-Защо си толкова сериозна, скъпа? – той изгука все още седейки пред вратата. Бузите на Скарлет почервеняха от думите му. – Ще ме пуснеш ли или ще продължиш да ме гледаш цял ден?
Скарлет бързо излезе от транса, в който бе попаднала. Помръдна се и го пусна да влезе.
-Хубаво място. – направи комплимент. – много уютно.

 

Скарлет кимна в отговор на неговото възхищение към дома и. Но той нямаше как да е уютен след като винаги бе празен. Джъстин се обърна към нея.

 

-Мислех си – направи пауза. – че е време за първото ти желание, пеперудке.
За момент думите му я объркаха. Но после се досети. Беше и обещал 7 желания.

 

Скарлет прехапа долната си устна, незнаейки какво да му отговори.
-Мислех си, че може да излезем и да правим каквото поискаш. Ще правим това, което пожелаеш. – обясни, прибирайки ръцете си в джобовете на дънките.
Преди тя да отговори той добави.
-Искаш ли да отидем да хапнем нещо?
Без да се колебае тя кимна. Нейното кимване накара Джъстин да се усмихне широко, разкривайки перфектно белите му зъби.

 

Хвана я за ръката и я изведе от къщата. Скарлет вече не бе сигурно на какво се бе съгласила. Сърцето и щеше да изскочи от гърдите и щом той я поведе към колата си, луксозен черен автомобил, паркиран пред къщата и. Блестеше под слънчевите лъчи.Джъстин и отвори вратата. Леко нервна от жеста му, Скарлет почти пропусна да седне на седалката и щеше да падне на тротоара. Краката и започваха да треперят всеки път, когато бе около него. Но успя да се качи. Тя го чу да се подсмихва преди да затвори вратата и. Джъстин също зае своето място.
Стерео системата му изглеждаше създадена като за космически кораб. Скарлет дори не смееше да я пипне. Джъстин запали двигателя. Прозорците на колата му бяха напълно затъмнение – почти черни и мистериозни като него.

 

 

Джъстин направи няколко маневри, което накара Скарлет да се хване здраво за седалката. Все още не бяха тръгнали по пътя, а тя вече се молеше за живота си. Джъстин караше като олимпийски състезател и Скарлет имаше чувството, че е на увеселително влакче. Той вземаше острите завои с още по-голяма скорост.
Тя буквално бе на магистралата към ада.
-Къде отиваме? – тя попита с треперещ глас. Джъстин се засмя на това колко нервна е тя.

 

-Знам едно място. – отговори. – Обичаш ли суши?

Засрамена от това колко голяма загубенячка е, тя поклати глава и призна:
-Никога не съм пробвала.
Изражението на Джъстин от спокойно се превърна в шокирано и ядосано. Той изцъка и поклати глава.Скарлет се уплаши от факта, че той бе ядосан на нея, но след това на лицето му грейна усмивка.

 

-Днес ще го опиташ.
Продължи да кара надолу по пътя. Той свали прозорците и лек полъх погали Скарлет. Щеше да бъде много по-добре ако той караше по-бавно, щеше да може да се наслади на гледката, но той продължи да кара като маниак.
И по начина, по който шофираше, изглежда, че в колата не е единственото място, в който бе маниак.
Скарлет се изчерви от мръсните мисли, които завзеха съзнанието и. Тя продължи да гледа през прозореца, докато колата не спря рязко и тялото и подскочи. Очевидно коланът не можеше да я предпази.
Влязоха в ресторанта и прекараха 2 часа в него. Той беше тъмен човек, но имаше най-прекрасния смях. Скарлет не можеше да не признае, че харесва сушито. Беше вкусно.
Той дори плати за нея. На принца на мрака със сигурност не му липсваха обноски.
На излизане от ресторанта слънцето почти залязваше. Не бе толкова топло и подухваше приятен вятър. Джъстин хвана Скарлет за китката и за обърна към себе си.

 

-Трябва да ти покажа нещо. – каза и бързо и я повлече към колата. – Да вървим.
Този път той кара доста по-бавно и Скарлет можеше да се наслади на гледката, която ги заобикаляше. Никога не бе идвала в тази част на града.
Джъстин паркира колата на тротоара и двамата тръгнаха към един голям хълм. На върха слънцето залязваше по магически начин. Скарлет никога не се бе чувствала толкова специална. Гледаше със страхопочитание приказната гледка. Джъстин тихо се подсмихна зад нея.

 

-Невероятно е. – Скарлет прошепна на себе си.
-Нека седнем. – каза Джъстин.
И двамата седнаха, гледайки как небето променя цветовете си. Скарлет не можеше да се възпре да поглежда към Джъстин от време на време. Той също гледаше към залезе.
Водена от любопитството, Скарлет позволи на думите да се изплъзнат от устата и.
-Не харесваш ли Господ? – попита.
Тя бе объркана от това дали той се е шегувал, когато и каза, че е дяволът. Надяваше се, че въпросът и няма да изглежда глупав.

 

Джъстин се засмя и започна да отскубва малки стръкчета трева.
-Хората винаги ме питат това. Само това ги интересува. Питат ме “Какъв е Бог? ” или “Приятели ли сте?”, но никога не питат нищо за мен. Сякаш дяволът няма значение. – Джъстин въздъхна.
-Ако не си осъзнал не много хора те харесват. – Скарлет отговори.
-Но ти ме харесваш, нали принцесо? – той попита и я погледна.
Очите му бяха тъмни и пълни със страст и желание. Скарлет почувства тялото си слабо и бузите си червени. Той обичаше да я изнервя. Тя бе твърде срамежлива, за да му отговори. Отклони поглед от неговия – той знаеше какъв бе отговорът и.
-Има хора, които обичат дявола. Това са хора, които истински знаят, че той не е чак толкова лош. Той не иска да съсипе живота ти. Не той е причината за болката, която изпитваш. Той не е това, което останалите мислят, че е. – той каза и лек оттенък на тъга пролича в гласа му. Скарлет почти се почувства гадно заради него и заради това как всички го съдят.
-Наранявах хора, но наранявам тези, които правят лоши неща. Ако видя някой мъж да се доближава до теб, може да го изгоря. – Джъстин каза съвсем нормално.
Очите на Скарлет се разшириха от това колко страшно звучеше той, но в същото време от думите му и стана приятно. Странно усещане. Никое момче не бе показвал такава закрила към нея. Пеперудките в стомаха и я накара да се почувства още по притеснена.

-Истината е, че дяволът не е толкова лош. Нито пък Ада. Всеки има лоша страна, но това не ги прави зли. – той каза и се обърна към нея с усмивка. – Надявам се, че днес си прекара добре, защото току-що изпълних едно от желанията ти.

 

Скарлет го погледна объркано.
-Желание? Какво желание?
-Винаги си искала да излезеш на среща. Никой не те е канил преди. Надявам се, че успях да направя тази среща специална за теб. – той каза и стана. Изтупа дънките си.
Отново бе прочел мислите и. Скарлет се изчерви на това как нарече техния ден заедно среща. Бианка би била много горда от нея.

 

Той я хвана за ръката и двамата тръгнаха към колата.
-Преди да свикнеш с мен, надявам се, че знаеш, че не харесвам щастливите неща. Не винаги ще е толкова хубаво и романтично с мен. – предупреди я.
Извади пакет цигари от задния си джоб и запали една. Скарлет не бе сигурна дали е разбрала думите му, но все пак кимна.
-И запомни, скъпа, внимавай какво си пожелаваш. – той и каза и се усмихна самодоволно.

 

Притеснението на Скарлет започна да става все по-голямо. Той се приближаваше към нея и не след дълго устните му бяха на милиметри от нейните. Не се докоснаха, но тя усети ментовия му дъх, примесен с аромата на цигарата. Според нея това бе една секси комбинация.

 

-Защото мога да превърна живота ти в ад. – прошепна.

Advertisements

See No Evil (Преведена история) Втора глава

Скарлет се отдръпна от него. Почувства как гърлото и е пресъхнало и се стяга. Лицето му бе осветено от огъня, който беше на няколко метра от тях. Като изключим това, той приличаше на тъмен ангел в гората.

-К-какво каза току-що? – Скарлет попита, не способна да разбере както имаше предвид той.

 

-Аз съм дявола. – той повтори спокойно. Думите излязоха от устата му толкова нормално.

-А-аз трябва да намеря приятелката ми. – Скарлет каза, отдалечи се от него и започна да бяга през гората.

 

В този момент тя минаваше покрай дърветата в опит да намери Бианка, след като не я видя заедно с другите при огъня. Чух се бухал в далечината и Скарлет чу някакъв звук. Стенание проехтя покрай ушите и.
Скарлет наклони главата си на една страна, за да ви две фигури. Стенанията ставаха все по-силно с всяка крачка, която Скарлет правеше. Можеше да познае момичето от километри – разбира се, че беше Бианка.

 

Скарлет се почувства неудобно и отвратено, но все пак се приближи до тях и тромаво побутна рамото на Бианка. Тя от своя страна се отдръпна от момчето и погледна Скарлет мръсно.
-Трябва да тръгваме. – каза с треперещ глас. Ръцете на Бианка все още бяха около врата на момчето, а то от своя страна целуваше врата и.

 

-Не, ние не трябва да ходим никъде. Ако искаш можеш да си ходиш. – Бианка едва успя да каже. Алекс бе готова да оспорва, но Бианка имаше право.

 

Засрамена Скарлет остави Бианка да си играе с новата си играчка и тръгна към дома си. Това винаги се случваше, когато Алекс отиваше насила на тези глупави партита. Бианка я взимаше със себе си, напиваше се и отиваше някъде с момче, оставяйки Алекс сама.
Алекс нямаше против да си стои вкъщи. Но беше тъжна от факта, че бе изгубила книгата си, която падна от скута и, когато момчето я помоли да танцуват. От този момент той не бе напуснал мислите и.

Щом стигна до дома си, Скарлет бе щастлива да влезе вътре и ароматът на канела да я лъхне.
Направи си чаша горещ шоколад и се качи горе в стаята ти. Майка и работеше нощни смени, а баща и отдавна го нямаше.

 

Някакъв звук от вън я извади от депресиращите мисли. Сърцето и започна да бие лудо. Ето защо тя мразеше да си седи сама вкъщи.
Остави розовата си чаша на малката масичка до леглото. Стана и уви около малкото си тяло одеало. Бавно се приближи до прозореца, за да види какво е предизвикало шума. С всяка нейна следваща стъпка сърцебиенето и се успокои до момента, в който нечия ръка не се появи на стъклото. Алекс за малко да припадне. Отдръпна се и бързо се сви зад леглото като малко момиче.
-Престани да се държиш детински и ме пусни за бога. Навън е адски студено. – тя чу глас, мъжки глас.
Скарлет се изправи и видя една фигура да виси от прозореца и. Стомахът и се сви от позицията, която той бе заел. Ако той се пуснеше от перваза можеше да умре. Втурна се към прозореца и огледа за няколко секунди фигурата. След като чу гласа му, той не и се стори като непознат. Мислейки си как животът му е в опасност, внимателно отвори прозореца. Без да се колебае той влезе в стаята на Скарлет.
-Навън е ужасно студено. Затвори прозореца преди и двамата да замръзнем до смърт. – каза той с дрезгав глас. Страхувайки се да се възпротиви на командата му, Скарлет затвори прозореца.
Целият бе облечен в черно. Черни панталони, които леко му висяха и от едната им страна висеше верига, бе облечен с черен суитшърт.
Качулката му бе вдигната и закриваше лицето му. Най-накрая се обърна към Алекс и тя можеше да забележи самодоволната му усмивка.

 

-Помниш ли ме, скъпа? – той каза, смеейки се на обърканото и уплашено лице на Скарлет. Въпреки това, тя се почувства комфортно в негово присъствие. Изчерви се от това как той я бе нарекъл.

 

Скарлет почти се почувства засрамена, когато поклати глава.
-Нима вече си ме забравила? Мисля, че току-що разби сърцето ми. – той каза, слагайки ръката си върху гърдите драматично.

 

Той свали качулката си и се разкри.
-Аз бях този, с когото танцува, моя малка пеперудке.
Тялото на Алекс се вцепени. Не знаеше дали го изрита или да започне да плаче. Видял ужасеното и изражение той се притесни.
-Добре ли си? – попита я, повдигайки вежда.

 

-М-моля те, не ме наранявай. – тя прошепна. Загърна се в одеалото и скри половината си лице. Беше твърде млада, за да умре. Все още не бе се качила на всяко влакче в увеселителния парк.
-Няма да те убия, пеперудке. – той изръмжа. – Поне засега.
От думите му цялото и тяло настръхна. Но той все още изглеждаше невероятно красиво. Очите му бяха големи и светли. Бе висок и мъжествен.Той се придвижи към Алекс и тя твърде изплашена дори да диша, камо ли да помръдне.

 

-Аз съм Джъстин. – той прошепна и леко докосна бузата и. Не беше ли дяволът преди няколко минути?
-Моето име е Ска –
-Скарлет. – прекъсна я.

 

-Откъде знаеш това? – тя попита, а очите и се разшириха.

 

Той се засмя на нейната невинност.
-Аз знам всичко.
Започна да ходи из стаята и и да разглежда вещите и. Погледна към снимките и и към рафтовете с книги.
-Също така знам, че любимият ти цвят е синьо. Знам, че се страхуваш от височини и, че бельото ти в момента е черно. – той каза, усмихвайки и се.

Бузите на Алекс почервеняха повече от всякога. Тя гледаше към краката си, които бяха покрити от дългото одеало.
Джъстин отново отиде до нея.
-Но също така знам, че зад това щастливо, невинно лице, се крие тъжно и самотно момиче.

-Т-това не е вярно. – Алекс отвърна тихо, избягвайки погледа на Джъстин. Тя се засмя в отговор и челюстта му се стегна.

 

-Много е вярно. Защото знам, че всеки един ден правиш едно и също. – той каза и започна да крачи из стаята.
-Събуждаш се, вашите никога не са си вкъщи затова закусваш сама. Отиваш в училище и прекарваш времето си с единствената ти най-добра приятелка, която обича да излиза и да ходи на партита за разлика от теб. И когато тя е с другите си приятели се чувстваш не на място, защото знаеш, че не принадлежиш на групичката им. После се прибираш вкъщи и си пишеш домашните. Четеш някоя от книгите си и си мислиш колко тиха и празна е къщата ти. Правиш си вечеря и отново ядеш сама. Ляга си и си мисли защо си толкова самотна и защо никой не те харесва.
Щом свърши с речта си, спря да ходи и погледна самодоволно към Скарлет. Тя преглътна и бузите и почервеняха още повече. А най-лошото от всичко бе, че нещата, които той изрече бяха истина.
-И понякога, когато лежиш в леглото си вечер плачеш. – той добави.
Скарлет поклати глава.
-Н-не всяка вечер.
Джъстин отиде до нея и мистериозен смях излезе от устата му.
-Всичко, което искам е да ти помогна. – каза.
-Д-дори не ме познаваш. – Скарлет бързо отговори.
-Познавам те по-добре отколкото ти се познаваш, моя малка пеперудке.

Той отново беше прав. Скарлет проследи как той прокара ръка през меката си коса. В очите му имаше блясък и устните му се извиха в малка усмивка.

 

-Мога да ти дам всичко, което желаеш. Ако иска популярност мога да ти я дам. Ако искаш красота, имаш я, въпреки че нямаш нужда от нея. Удоволствие? Мога да ти дам всичко. – Джъстин каза, облягайки се на стената до леглото и.
Алекс отново се изчерви.
-Т-ти не си човек.

 

Джъстин се засмя.
-Аз съм принца на тъмнината, пеперудке. Аз съм демон в човешка форма. Идвам от ада.

 

Скарлет бе объркана, но сега бе още по-объркана. Той просто се опитваше да я изплаши. Изглеждаше като нормално момче, въпреки че бе повече от великолепен. Как може някой толкова красив да бъде част от тъмнината?
-Мога да ти изпълня 7 желания. Всичко, което поискаш. – подсмихна и се.

 

-Т-ти не си истински. – Скарлет прошепна, поклащайки глава.
-О, скъпа, много съм истински. И няма да можеш да спиш тази вечер. Знаеш ли защо? – попита я.
Скарлет поклати глава.

-Защото тази вечер ще бъде най-лошия си кошмар. – той прошепна.

See No Evil (Преведена история) Първа глава

Скарлет беше обикновено момиче. Тя бе от типа момичета, които предпочитаха в събота вечер да си останат вкъщи, да четат някоя книга, докато всички други бяха навън, включително и родителите и.
И точно това правеше в момента преди да чуе звънеца.
Тя въздъхна и се изправи, подгъвайки ъгъла на страницата и след това сложи книгата на стола-не искаше да загуби докъде бе стигнала. Дръпна ръкавите на пуловера си, закривайки малките си юмруци и отвори вратата.

 

Бианка стоеше пред нея, облечена с изключително къса пола, потник и ботуши. Тя се облегна на вратата и повдигна добре оформената си вежда.
-Идваш ли?

Скарлет я погледна объркано.
-Къде?

 

-На лагерния огън, глупаво момиче.-отговори и Бианка и прокара ръка през вълнистата си коса.
Бианка бе най-добрата приятелка на Скарлет още от осми клас. Скарлет все не разбираше как Бианка иска все още да и е приятелка. Те нямаха нищо общо. Скарлет бе тиха, срамежлива и скучна, докато Бианка бе дива, шумна и много енергична, забавна.

 

-Бианка, казвала съм ти милион пъти, че не си падам по тези неща.-Скарлет протестира.

-Моля те, Скарлет.-помоли я тя.-Не искам да отида сама. Може да вземеш със себе си тъпата си книга и дори може да си облечена с този бабешки пуловер.
Обидите на Бианка не засягаха Скарлет. Тя знаеше колко тъпо ще изглежда, отивайки с Бианка облечена така, но това нямаше значение.
Скарлет, която в крайна сметка се съгласи, бе изкарана навън от Бианка. Скарлет стисна книгата си в своите крехки и треперещи ръце, докато най-добрата и приятелка я водеше през тъмната гора. Изведнъж Скарлет забеляза силна светлина на фона на мрака-само на няколко крачки от мястото, на което стояха. Светлината идваше от огъня.
Бианка веднага видя група от хора в далечината и отиде при тях. Скарлет стоеше неловко далеч зад нея, неискайки да прекъсне момента.

 

Скарлет знаеше, че в един момент Бианка ще я зареже. Винаги е било така от първия път, в който бе отишла с нея на парти. Очите и се насочиха към огъна, около който седяха всички. Скарлет изглеждаше глупаво с книгата си в ръце, седейки далеч от другите.
Тя реши да се върне към четенето и отвори книгата на мястото, на което бе стигнала. Тя вдигна поглед и погледна за последно дали Бианка не е някъде наоколо, но бе много трудно да я намери сред толкова много хора.Музиката звучеше като фон и това позволи на Скарлет да се загуби в четенето, докато не усети някой да сяда до нея.
-Не трябва да седиш сама или да четеш. Това не е клуб на книгата за девственици.-гласът каза.

 

Скарлет усети бузите и да почервеняват и тя вдигна глава, за да види, че до нея седи момче, което гледаше напред, а не към нея.

 

Целият бе облечен в черно. Скарлет преглътна и се опита да измисли нещо остроумно, с което да му отвърне, но не се сети.

-М-моята приятелка ме накара да дойда.-бе всичко, което успя да каже.
Кикот излезе от устата на момчето преди да се обърне към нея и да я погледне.
Очите му бяха много тъмни и имаше лек блясък в тях. Скарлет забелязаха малка самодоволна усмивка да играе върху устните му и отмести поглед от него срамежливо-чувстваше се като жалък неудачник заради това, че не може да говори с противоположния пол като нормално човешко същество.

 

-Не можеш да погледнеш към мен или ми има нещо на лицето?-той попита, подсмихвайки се.
Скарлет поклати глава преди да погледне към него. Бузите и станаха още по-червени. Но той грешеше. Нямаше нищо на лицето му, а той самият бе невероятно красив. Нямаше нито един белег от акне по бебешко гладката му кожа.
-Искаш ли да танцуваме?-той предложи.

 

-А-аз не танцувам.-Скарлет отговори, клатейки глава.
Затвори книгата си. Никой нямаше да я остави да си чете на спокойствие.
-Вече не.-каза той, подавайки и ръка.
Неохотно Скарлет му подаде ръка и той усети той да я хваща агресивно. Книгата и полетя и тя се обърна, за да види къде се е приземила, но усети ръцете му да се увиват около кръста и и да я дърпат срещу тялото му.

Той бе много по-висок от нея и със сигурност се чувстваше много по-удобно от нея в момента. Той поклащаше краката си заедно с тези на Скарлет. Телата им се движеха в ритъма на музиката. Скарлет започна да осъзнава колко неудобно се чувства с ръцете на това момче.

-Просто танцуване. Отпусни се.-той дрезгаво прошепна в ухото и.
Ръцете му бяха нежни, а той самият беше спокоен и съсредоточен. Шепнеше текста на песента в ухото на Скарлет.

 

-Знаеш ли с кого танцуваш?-той я попита, шепнейки в ухото и.
Скарлет поклати глава и за момент затвори очи-отпускайки се и позволявайки на музиката да я заведа на друго място.
-Знаеш ли кой съм аз?-той попита отново тихо.
Скарлет пак поклати глава. Тя се почувства много глупаво за това, че не се бе представила и не бе попитала за името му. И ето е, танцува с непознат.

 

Преди да се отдръпне и да проговори, той я придърпа към себе си и се наведе, за да прошепне нещо в ухото и.
-Аз съм Дяволът.

Deafening (преведена история) Тридесет и четвърта глава (Последна)

Биийп….
– Тя ще се оправи, силна е.
…… Биийп ……
– Откъде знаеш, мамо?
…… Биийп ……

Докторът влезе в стаята. Тези, които обичаха Селена бяха седнали до леглото и, където тя си лежеше мирно. Това правеше през последната седмица. Все още лежеше, всички други замръзнали в отминаващото време, пометени от новината след инцидента..

Джъстин не бе пуснал ръката и цяла седмица, Пати успяваше да го убеди да яде, но всичко останало беше проблем. Тъмни кръгове се бяха оформили под очите му, докато той седеше и гледаше любовта на живота си, завързана за няколко машини, единственият звук, който чуваше беше „биийп”..

Пати се опитваше да го убеди, че всичко ще бъде наред, но тя се опитваше да убеди и себе си в това, колкото и него. Само Господ знаеше каква ще бъде съдбата и, всички други само чакаха отговора.

– Госпожо Гомез?- попита докторът най-накрая, нарушавайки тишината в стаята, майката на Селена вдигна тъжния си поглед към докторът, който стоеше толкова уравновесен, и отвърна със съчувствие.
– Имам няколко резултата от тестовете, които направихме на Селена. Можете ли да дойдете с мен и да ги обсъдим?- попита той, без да иска да отнема майката от дъщеря си точно сега..

Майката на Селена кимна и подаде, заспалият от плач Брадли на Пати, след което последва докторът отвън.

– Имаме резултатите от последните и тестове, няма никаква промяна, никакво подобрение, но за щастие няма и спадове в нивата и. За сега ще я наблюдаваме от близо и скоро би трябвало да се събуди от комата.- довърши докторът.

– Благодаря ви.

________________________________________

Гледната точна на Селена

– Обичам те, карай внимателно……….. Обичам те, карай внимателно……….. Обичам те, карай внимателно……….. Обичам те, карай внимателно……….. Обичам те, карай внимателно……….. Ще ми липсваш……. Ще ми липсваш……. Ще ми липсваш…….

Мозъкът ми се луташе из тези две изречения, чувствах се сякаш сърцето ми е в главата, биеше силно в черепа ми, пулсирането ме подлудяваше, аз само исках да се събудя, болката, тишината, те ме убиваха бавно..

Стиснах ръцете си в юмруци и ги отпуснах отново, почувствах някакво дърпане, поех си дълбоко въздух, отваряйки очите си, бяха мътни и правеха още по-трудни опитите ми да разбера къде бях. Изяснявайки ми се, видях тръбичка влизаща в ръката ми, мигайки бързо, преглътнах. Какво се случваше?

Лявата ми ръка беше топла, все едно нещо топло я държеше и я пазеше. Завъртях се опитвайки да намеря какво, попадайки на моето бебче, моята любов, моето всичко.

 

Моят Джъстин. Той си пое въздух, поглеждайки ме, сигурно беше заспал, очите му се разшириха, когато видя че се бях взряла в него.

Устата му мърдаше, аз мигнах преди да се огледам наоколо, всички ме гледаха, тишина.

Майка ми пристъпи напред и говореше, сърцето ми се сви, виждайки как лицата на майка ми и на Пати увиснаха. Пати притисна рамото и до своето, преди да излезе от стаята. Погледнах отново към Джъстин, Какво става?

 

Секунди по-късно докторът връхлетя в стаята, защо всички бяха толкова тихи,?
Устата му се мърдаше, но нищо не излизаше от нея.

________________________________________

– Толкова съжалявам…. изглежда, че Селена е изгубила способността си да чува след удара.

Край

Deafening (преведена история) Тридесет и трета глава

Лежахме, с вплетени крака и тънък слой пот покриващ телата ни. В тишината държахме ръцете си взирайки се един в друг. Това беше моята представа за идеално, аз наистина не можех да си мечтая за повече, дори само той ми беше достатъчен, моето щастие.

 

– За какво си мислиш?- Джъстин проговори нарушавайки тишината, аз се усмихнах и се сгуших в него, заравяйки лицето си в гърдите му. Ръцете му ме обгръщаха силно.

 

– За теб.- прошепнах, целувайки леко кожата му отляво точно над сърцето му.
Той въздъхна и ме притисна по-силно към себе си.
– Обичам те.- каза тихо.

 

– И аз те обичам.- отговорих му.

**

– Благодаря ти, че ми позволи да остана, Пати, прекарах един невероятен уикенд.- казах, прегръщайки я.
– Беше страхотно да те видя, миличка, винаги си добре дошла тук.- отвърна, докато аз се отдръпвах. Изражението на лицето и беше толкова меко.
Погледнах Джъстин и видях тъжната му усмивка, която се появяваше на безупречното му лице. Въздъхнах и тръгнах към него. Прегърнах го.

 

– Ще ми липсваш толкова много.- промълвих във врата му, след което го целунах на същото място.

 

– И ти ще ми липсваш повече от колкото можеш да си представиш.- каза, целувайки ме по челото.
След като се сбогувах с Пати, Джъстин ме изпрати до колата.
– Ще ми звъннеш, когато пристигнеш, нали ?- попита Джъстин, звучеше повече като команда от колкото като въпрос, аз кимнах и погледнах към него.
– Разбира се.- прехапах устната си.

 

– Не прави така.- каза Джъстин, докато се навеждаше към мен преди да ме целуне, той захапа леко долната ми устна.- Подлудяваш ме.- промърмори в тях.
– Карай внимателно.- Джъстин въздъхна и отстъпи назад, отваряйки ми вратата, аз се усмихнах и се качих. Сложих ключа, преди да се обърна към Джъстин. Докато той ми се усмихваше леко затвори врата, а аз свалих прозореца си.
– Споменах ли случайно, че ще ми липсваш?- каза Джъстин, подпирайки се на рамката на вече отворения прозорец. Аз се засмях.

 

– Може и да си го споменал.
– Това е добре, защото ще ми липсваш, толкова много.- промърмори последните две думи, когато вече беше слял устните ни.
– Обичам те, карай внимателно.- каза Джъстин преди да се отдръпне от колата и да се качи на тротоара.

– И аз те обичам.- отвърнах, преди да запаля колата.

 

Погледнах към огледалото за обратно виждане, виждайки как Джъстин стои и гледа как тръгвам, една сълза се стече по бузата ми, оставяйки я да падне.

Стъмваше се, а аз все още пътувах, беше абсолютна тишина, въздъхнах държейки волана и пуснах радиото, но нямаше сигнал, изпъшках и за почнах да се занимавам с него, търсейки станция, която имаше сигнал.

 

Звукът на силен клаксон, върна вниманието ми от радиото отново на пътя. Онемях, когато видях фарове каращи право срещу мен, отклоних колата в опит да избегна камионът, но той закачи задната част на колата, карайки я да започне да се върти.
Ръцете ми бяха стиснали здраво волана, опитвайки се да върна контрола върху колата, но беше безсмислено. Колата се въртеше в кръг преди да спре в нещо твърдо.

Бях прикована, удряйки главата си във волана, страшно остър звук мина през ушите ми. Очите ми се затвориха и изпаднах в пълна тъмнина.

Deafening (преведена история) Тридесет и втора глава 18+

 

Озовах се върху леглото на Джъстин, който леко бе надвиснал над мен. Погали нежно лицето ми, аз хванах неговото, приближавайки устните си до неговите. Никога нямаше да му се наситя, дори и само докосването му ме влудяваше.

Дълги въздишки напускаха устните ми, когато той се отдели от тях и се спусна с целувки по гърба, преминавайки през врата ми. За толкова тихо момче, което седи вкъщи, заради безкрайния тормоз, на който е подложен, доста добре знае как да накара момиче да се чувства невероятно. Съзнанието ми се отдалечи, когато въздишките напускащи устните ми се зачестиха, от чувството на хладната му ръка, плъзгаща се нагоре по левият ми крак, той спря върху бедрото ми, леко го притисна преди да го повдигне, качвайки го ниско на гърба си.

– Дж-Джъстин.- казах приглушено. Двете му ръце се спуснаха под колената ми, приближавайки центърът ми точно срещу слабините му, вече усещах възбудата му, притисната в мен, аз въздъхнах и погледнах към него.

 

 

– Искаш ли да го направим ?- прошепна Джъстин, аз кимнах и се надигнах леко към устните му.
– Да.- казах, лягайки обратно.

Той се наведе към мен, докато ръцете му събличаха блузата ми, оставяйки почти голите ми гърди пред очите му, които сканираха тялото ми, карайки усмивка да се появи на лицето му.

 

 

– Толкова си красива.- прошепна и целуна леко устните ми, карайки ме отново да се изчервя, той махна тениската от рамената ми, захвърляйки я на пода.

Ръцете ми се качваха по гърдите му, спускайки една от тях по рамото му надолу, а когато достигнах края на тениската му я дръпнах, измушвайки я през главата му, а косата му се разроши толкова секси, карайки ме да прехапя устната си, а той простена преди да вдигне едната си ръка към лицето ми, спускайки палеца и по горната ми устна, издърпвайки долната от захвата ми.
– Не прави това, скъпа.- гласът му издаваше желанието, което бушуваше в него.

Спускайки ръката си надолу, стигна до колана на дънките ми, махайки другата си ръка от бедрото ми, той разкопча копчето им и свали ципа, разкривайки дантеленото ми бельо пред себе си, благодарих сама на себе си, че обух тях, а не някой стар бабешки чифт.

Джъстин въздъхна, сваляйки дънките до глезените ми, вдигна краката ми нагоре, а това му даде възможност напълно да се отърве от тях. Е, ето ме и мен, лежаща почти гола в леглото му, покрита само с дантелено бельо.

Ако някой ми беше казал, че Джъстин е такъв преди няколко месеца, аз щях да му се изсмея, но ето че е объркал представата ми за самия него. Седеше пред мен толкова чаровен, обичлив и самоуверен младеж, някой който е толкова трудно да не харесаш, обикнеш дори, само преди месеци той беше тих и самотен, затворен е себе си като книга, с малко семейство и единствен приятел, зависим от спорта, помагайки му да мине през тежките дни.

– Всичко наред ли е?- гласът му, ме измъкна от мислите, усмихвайки му се.

– Да.- отвърнах приближавайки се към него за целувка.

Джъстин събу панталоните си преди ръцете му да погалят тялото ми, обхващайки гърдите ми с лек натиск, аз простенах и наведох главата си назад. След още един натиск, той спусна пръстите си към закопчалката на сутиена ми, бързо махайки го от мен, той изпъшка от гледката на голите ми гърди пред него.

 

– Красива си.- промърмори в устните ми, преди да постави нежна целувка между тях..
Ето ни и нас голи, Джъстин надвиснал над мен, кафявите му очи гледаха право в моите лешникови, той се усмихна.
– Готова ли си?- попита, аз кимнах, докато той се пресягаше към нощното си шкафче, изваждайки сребърно станиолово пакетче и го разкъса.
– Подготвен си, господин Бийбър.- намигнах му.
– Разбира се, че съм, скъпа.- той се усмихна, целувайки ме нежно, преди да сложи презерватива.
– Готова?- попита още веднъж. Ръцете му държаха бедрата ми, докато се наместваше. Готова съм, искам го, с него, обичам го, сега и завинаги.

Джъстин си пое въздух, навеждайки се напред ме целуна, докато влизаше в мен.

Deafening (преведена история) Тридесет и първа глава

Толкова съм развълнувана, днес ще видя Джъстин и ще прекарам целият уикенд с него!

 

– Чао, мамо.- извиках, махайки през прозореца на колата, тя се усмихна и ми помаха.
– Чао, Селена.- каза високо Брад, стоейки до майка ми, засмях се изпращайки му въздушна целувка.
– Ще се видим след няколко дни, мъник.- усмихнах му се и запалих колата.
Сложих тъмните си очила и се отдръпнах от бордюра, помахвайки за последно на Брад и майка ми, потеглих за Стратфорд.
________________________________________

Намалих, завивайки по улицата на Джъстин. Вътре в мен вълнението започваше да бушува все по-силно, осъзнавайки че след по-малко от минута ще видя Джъстин. Когато спрях през къщата ми започнах да се кикотя. Изгасих двигателя и излязох от колата, обръщайки главата си рязко назад към входната врата, когато чух крясък.

 

– Скъпа!- извика Джъстин, тичайки към мен, докато държеше панталоните си. Аз се засмях и разтворих ръцете си. Прегърнахме се.
Силен смях избяга от мен, докато той ме въртеше.
– Липсваше ми.- измърмори Джъстин, аз се усмихнах широко.
– И ти ми липсваше.- целунах леко устните му и той ме пусна.- И това място също ми липсваше. Имам чувството, че съм била тук за последно преди години.- погледнах надолу по улицата, дърветата бяха покрити със зелени листа, слънцето вече беше изгряло, нямаше нито едно облаче в небето, перфектният ден.
– Как пътува?- попита ме Джъстин, взимайки сака ми от задната седалка.

 

– Страхотно, пътищата бяха чисти.- усмихнах му се и заключих колата, преди двамата заедно да се отправим към къщата.

 

– Това е супер. Чаках те цяла сутрин да дойдеш.- той хвана ръката ми и остави сладка целувка върху опакото на ръката ми.

 

Погледнах настрани, усещайки червенината по бузите ми.

 

– Още ли те карам да се изчервяваш?- намигна ми Джъстин.
– Млъквай.- казах, удряйки го леко.
– Шегувам се, скъпа, но все още мисля, че това е сладко.- той се наведе и целуна челото ми.
Влязохме в къщата и Джъстин ме заведе в стаята си.

– Убедих майка ми да спиш в моята стая.- каза, намигайки ми докато оставяше сака на пода и се хвърли върху леглото.
– Говорейки за майка ти, къде е тя?- попитах.
– На работа е, ще се прибере по-късно.- отговори ми Джъстин, аз кимнах и легнах до него, вперили поглед в тавана..

Джъстин взе ръката ми, вплете пръстите ни заедно, слагайки ги върху гърдите си, погледнах към него и видях огромна усмивка обзела цялото му лице.

 

– Защо си толкова усмихнат?- попитах Джъстин, а той обърна главата си към мен.

 

– Защото си тук.- обърна се, слагайки другата си ръка върху лицето ми, палецът му се въртеше в успокояващи кръгчета под едното ми око.- Селена?- прошепна, вперил погледа си право в моя.

 

– Дам.- усмихнах се, Джъстин затвори очите си за секунда преди отново да ги отвори.
– Ти си всичко за мен, знаеш това нали?- каза с дрезгав глас.
– Ммм.- измърморих.
– Е, това, което исках да ти кажа.. ам, виж… мисля, че всичко ще е наред дори и ти да не….- аз се засмях и целунах леко устните му.

– Какво има, Джъстин?- засмях се.

 

– Обичам те, Селена, толкова много, не знам какво ще правя без теб, и ще съм добре дори и ти да не се чувстваш по същият..- прекъснах го с целувка.

 

– И аз те обичам.- усмихнах му се.
– Вкъщи съм!- чухме гласа на Пати, надигнах се и седнах на леглото, гледахме филм, осъзнах, колко късно беше станало, чак когато погледнах през прозореца.

 

– Хайде, да отидем да видим Пати.- скочих и станах от леглото, взимайки ръката на Джъстин, го изтеглих към вратата.
– Добре де, хайде.- той отвори вратата и се отправихме към кухнята, Пати разопаковаше няколко плика с продукти, слагайки ги в хладилника, тя затвори вратата му и се обърна към нас.
– О, Селена, ти си пристигнала.- Пати се приближи и ме прегърна.- Хубаво е да те видя тук.- Аз се усмихнах, не я бях виждала от Вашингтон.- Е, как си?- тя се отдръпна и ме погледна, Джъстин седеше в единия край на барплота и ни гледаше с усмивка на лицето си.

 

– Страхотно, ти ?- отговорих.
– Аз съм добре, заета съм доста с работата.- аз кимнах.- Е, разопакова ли?

 

– Дам, благодаря ти, че ми позволи да остана тук за уикенда.
– Няма проблем, миличка, защо не отидете да погледате малко телевизия, аз ще приготвя вечерята?- каза Пати обръщайки се към Джъстин.
– Добре, мамо.- той целуна леко бузата и, преди да вземе ръката ми и да излезем от кухнята. .
________________________________________

На следващия ден
– Излизам, деца, ще се върна по-късно.- Пати излезе с няколко приятелки тази вечер. Остави ни сами с Джъстин, а ние щяхме да се срещнем с негови приятели и Раян по-късно.

 

– Е, сами сме.- Джъстин мърдаше веждите си.

 

– Стига.- аз се засмях, а лекото блъскане по ръката му, го накара и той да се засмее.- Изглеждаш педофилски, правейки това.- добавих, карайки го да ахне.
– Как може да кажеш нещо подобно, обиден съм.- Джъстин сложи ръката на гърдите си, аз прехапах устната си.

 

– Ох, Джъстин, сърцето ти е от другата страна.- казах, засмивайки се.

– Ъъм, да знаех това.- той се дръпна назад, а аз се приближих, навеждайки се към него целунах леко устните му.
– Твърде сладко.- промълвих, докато го целувах.
– Предпочитам „секси”- отговори той, премествайки ме в скута си.
– Неем.- разтърсих глава.
– Е, добре тогава.- погледна ме.
– Не.- казах, ставайки от скута му.
– Да.- отговори Джъстин.
– Ненееннене.- извиках и избягах.

– Ще те хвана, Селена.- Джъстин викаше след мен.
– Никога!- отговорих, тичайки по коридора право към стаята му. Влизайки се опитах да затворя вратата след себе си, но Джъстин ме победи, аз изписках и скочих върху леглото му, той ми намигна, затваряйки вратата, се доближи до леглото.
– Ела тук, бебче.- аз поклатих глава.- Добре тогава.- отговори.
Качи се на леглото ме обхвана здраво с двете си ръце.

 

Засмя се високо, но забавяйки движенията си се наведе и целуна устните ми.
– Обичам те, Селена.- промълви през целувката.

– И аз те обичам, Джъстин.- отговорих и целувката се разгорещи.

The Subway (четвърта част)

Щом слязох от автобуса сложих шапката си. Валеше сняг на парцали. Изглеждаше красиво въпреки че мразех зимата. Твърде много дрехи, досадни шапки и боцкащи пуловери и шалове. Лятото, от друга страна, бе твърде топло, потях се и слънчевите лъчи ми действаха изтощително.

Влязох в метрото и седнах на пейката. Оставаха 5 мин. Не можех да не се замисля дали тя ще е там, седяща в ъгъла и пишеща.

Намирах себе си все по-често да мисля за нея. Бях запомнил всеки малък детайл, бях прекарал твърде много време в тайно съзерцаване. Надявах се да не е забелязала, защото последното, което исках е да изглеждам като преследвач или досадник.
Влакчето дойде и се качих, по-скоро успях да се натъпча вътре. Никога не е имало толкова много хора и не разбирах защо.

 

-Ауч. – издишах.

Нечие токче се срещна с крака ми. Болезнено. Не чух никой да се извинява, но не съм и очаквал нещо по-различно. Хората бяха забравили обноските си и милото държание вкъщи и винаги бяха намръщени.
След като бях ръгнат в корема от дръжката на чадър реших, че е крайно време и аз да съм груб.
Влакчето спря и някой се бутна в мен, аз от своя страна също се бутнах в него и не се извиних.

-Хей. Това е грубо. – чух момичешки глас зад мен.

Обърнах се, за да хвърля гневен поглед, но вместо това лицето ми застина. Тя стоеше срещу мен, толкова близо. Ваниловият аромат на парфюма и погали сетивата ми.

 

Гледаше ме ядосано, но не можех да не се подсмихна, защото бе по-ниска с две глави от мен и изглеждаше толкова малка и крехка.

 

 

-Не виждам нищо смешно. – нацупи устни.

„Не, моля те, не се ядосвай, не се ядосвай на мен. Усмихни се, моля те. „
Исках да кажа, но не го направих.

 

Тя ми хвърли страшен поглед, което ме накара да се почувствам виновно и след това лицето и напълно се промени.

 

 

Засмя се кокетно и нямаше следа от гнева.

-Хвана се. – продължи да се смее.

Стоях пред нея и я гледах с празен поглед.
Влакчето спря, а тя се олуля и щеше да падне ако не я бях хванал за лакътя.

 

 

-Благодаря. – дари ме с ослепителната си усмивка преди да слезе на спирката.

Вратите се затвориха. Аз проследих как малката и фигура изчезна и бе заменена от тъмнина.

 

Все още се опитвах да осъзная какво се бе случило току-що.

1. Проведох разговор с нея.
2. Бутнах я и не и се извиних. Сигурно ме мисли за пълен идиот. Страхотно първо впечатление.
3. От ядосано състоянието и се промени на 180 градуса. Усмихна ми се. Усмивка, която щях да помня дълго.
4. Тя сляза по-рано от мен. Нещо, което никога не бе правила.

Deafening (преведена история) Тридесета глава

– Не искам да си тръгваш.- промърморих тихо, стоейки отвън с Джъстин, беше време той да се върне в Стратфорд.

 

– Знам, и аз не искам, но трябва да се прибера навреме за училище.- въздъхна и ме прегърна.- Ще ми липсваш толкова много.- прошепна в ухото ми.

 

– И ти ще ми липсваш.- изхлипах. Не може така, точно когато си го върнах трябваше да го пусна. Всичко хубаво в живота ми си тръгва.

– Ей, ей недей да плачеш.- Джъстин ме бе прегърнал през рамената и погледна надолу към мен, намръщи се, когато видя падащите сълзи по лицето ми.
– Всичко ще е наред, когато започнем училище, ще идвам да те виждам през уикенда, може би ти ще се върнеш в Стратфорд, знам че липсваш на майка ми.- Това ме накара да се усмихна.
– Ето я и прекрасната усмивка.- той се наведе и целуна едната от сълзите ми.

– Сега, трябва да тръгвам, така че искам да си силна, заради мен и ще те видя скоро.- Джъстин се усмихна, допря челото си до моето и ме целуна, надигнах се на пръсти и удължих целувката, обвих ръцете си около врата му, не исках да си тръгва.
– Ще те видя скоро, скъпа.- прошепна той срещу устните ми преди да се отдръпне.
– Дам, скоро, карай внимателно.- казах и отстъпих назад, давайки му възможност да влезне в колата. Той отвори вратата и влезе вътре, затваряйки вратата свали прозореца си.

– Ще ти пиша, когато пристигна, окей?- аз кимнах.- Сега, ела тук.- Джъстин се подсмихна, аз се засмях, докато се навеждах, а той целуна устните ми бързо.
– Чао.- минах крачка назад, кръстосвайки ръцете си, когато Джъстин запали колата.
– Чао, скъпа.- той се усмихна преди да потегли. Затаих дъх, гледайки любовта на живота ми как си тръгва, твърде романтично- да, но все пак истина.
________________________________________

3 седмици по-късно

– Е, как е училището, заек?- попитах Джъстин през телефонната слушалка.

 

– Странно е, но ми харесва, хората са мили.- можех да усетя усмивката на лицето му. Беше първият ден на Джъстин в гимназията, защото когато беше глух се обучаваше вкъщи с частен учител.
– Раян в твоето училище ли е?- изтегнах се на леглото.
– Да, представи ме на няколко негови приятели.- аз кимнах, в последствие осъзнавайки, че Джъстин нямаше как да види.

 

– Това е супер, е по-добре да лягам, стана късно, да ти звънна утре?- попитах и погледнах към часовника, осъзнавайки, че е дванайсет и половина след полунощ.
– Добре, скъпа, ще говорим утре.- каза тихо, преди да затворим.

Аз въздъхнах и оставих телефона си на нощното шкафче. Само този уикенд и ще мога да видя моето момче. Тези седмици не бяха чак толкова лоши, колкото си мислех, че ще бъдат. С последната ми година в училище, нещата са напрегнати и ме държат заета, седмиците се надпреварваха и имах чувството, че Джъстин си тръгна вчера, а не преди 3 седмици.
Пати и майка ми се съгласиха да остана при Пати и Джъстин за уикенда, толкова съм развълнувана, цели три дни с него. Не мога да чакам повече!

Deafening (преведена история) Двадесет и девета глава

Никога не съм си мислила, че ще знам какво означава „да бъде перфектно”, но сега дори го чувствам, и нека ви кажа, че е най-страхотното чувство.

Усмихнах се на Джъстин, вървейки из парка, слънцето залязваше и ние имахме възможност да излезнем и да се поразходим. Разговаряхме, никога си бях представя възможността да си говоря с Джъстин, не ме разбирайте погрешно, обичах го и такъв какъвто беше, но е страхотно да водиш разговор с него, без той да включва телефон.

 

– Ще трябва да се прибера тази вечер.- въздъхна Джъстин, държейки здраво ръката ми. Tой продължаваше да гледа напред, докато не стигнахме до люлките.

 

– Знам.- промълвих, докато гледах надолу в земята. Tръгването на Джъстин щеше да бъде трудно, нямаше да можех да се появявам и да го изненадвам в къщата му, всичко щеше да е по-трудно с него, защото той нямаше да бъде тук.
http://media.tumblr.com/570779800f215723244a00e342de4bc2/tumblr_inline_mxi53qbeis1r72uub.gif

– Ей.- Джъстин спря, карайки ме да се обърна поглеждайки към него. – Всичко ще бъде наред, знаеш това нали?- той погледна надолу към мен и хвана двете ми ръце.
– Мисля, че да.- прошепнах, той разклати главата си и ме дръпна по-близо до него.
– Всичко ще се оправи, Селена.- каза, успокоявайки ме преди да целуне леко устните ми. Само това повтаряха, а аз не мисля, че всичко ще бъде наред или пък щеше да бъде толкова лесно, както всички го описваха.

________________________________________

 

Прибирането към вкъщи не беше дълго, а само кратко разстояние от парка до нас. Джъстин продължаваше да ми обяснява как всичко щяло да се оправи и да бъде наред,
– О, вие се прибрахте.- майка ми се усмихна, виждайки ни как влизаме през входната врата.

– Ам, да?- казах учудено, когато я видях  как взима чантата си и проверява червилото си на огледалото. Беше официално облечена, което бе необичайно.- Има ли нещо, което не ми казваш?- казах и пуснах ръката на Джъстин.
– Тази вечер излизам. Брат ти ще спи в приятел. Ще се видим утре сутрин, миличка.- излезе и се качи в колата си, след като целуна леко едната ми буза.
Аз премигнах няколко пъти и се обърнах към Джъстин, той сви рамене и се засмя.

– Остави я да се забавлява.- усмихна се и обви ръцете си, около кръста ми.

Не говорехме от няколко минути, само си стояхме прегърнати в антрето. Имаше нещо, което никога нямаше да ми омръзне, а това нещо със сигурност бяха очите му, те бяха златисто- кафеникави и на места с по-светли проблясквания, толкова много ме привличаха, изразяваха страшно много емоции и чувства, които не можех да разбера.

– Наистина много искам да те целуна точно сега.- прошепна Джъстин, очите му гледаха право в моите, след което паднаха към устните ми и отново се качиха нагоре.
– Какво чакаш тогава?- усмихнах се и приближих главата си бавно.

Той се наведе и лек кикот излезе от устата му. Преди да целуне леко моите, очите ми се затвориха и почувствах устните му отново върху моите, придърпа ме по-близо до себе си.
– Селена.- промълви Джъстин в устните ми, преди да се отдръпне назад малко, за да може да говори.
– Мммм.

– Значиш толкова много за мен, нали знаеш това?- отворих очите си, вглеждайки се в неговите, бяхме толкова близо един срещу друг, можех да почувствам хладният му дъх върху устните си.
– Да.- кимнах
– Искаш ли да си мое гадже?- попита Джъстин.
Сърцето ми щеше да изскочи, той наистина ли попита това, което аз си мисля? Попитах себе си, устните ми потрепнаха преди да се пречупят в огромна усмивка.

– Да!- прегърнах го силно.
– Наистина ли?- попита Джъстин невярващо.

– Да да да, наистина.- целунах го няколко пъти много бързо.

– Това е страхотно.- вдигна ме и ме завъртя като малко дете.
Може би, нещата щяха да бъдат наред.