Архив по месеци: май 2013
Happy
Love Game (двадесет и трета част)
Деми….какво мога да кажа за нея.Познавахме се от 8 клас и бяхме
сравнително близки.Не общувах с хлапетата в даскало, те са доста незряли
и ами деца.А с нея ми е приятно и понякога се размотаваме заедно в
мола.
Д:В кой магазин ще влезем първо? * беше като дете в магазин за бонбони.*
Пазаруването и беше не просто хоби, а мания.Купуваше си толкова много дрехи, че се съмнявам да успява да ги носи повторно.
С:Хмм…..Forever 21.
След 5 мин. в магазина влизах в пробната с куп дрехи.А Деми с още по-голям.
Дрехите, които щях да пробвам се състояха от летни рокли и къси
панталонки.Първата беше адски красива, на цветя, със сърцевидно деколте,до коляното, без презрамки.
Д:Стои ти невероятно.Трябва да си я купиш. *радостно подскачаше, облечена в бяла дантелена рокля.*
С:И на теб.Определено я купуваш. *засмяхме се.*
Направихме една обиколка на магазините преди да седнем да ядем,
изтощени.Сдобих се с 2 рокли, потничета, сандали на платформа и пантофки в небесно синьо.Деми си купи дантелената рокля, както и два чифта сандали и чехли, туники и тениски, къси панталонки, два нови лака, няколко чифта обеци.
Похапвахме си KFC и се радвахме на този момичешки ден.Рядко се срещах с момичета, защото нямах приятелки.Повечето ме презираха, защото гаджетата им си падаха по мен и ревнуваха.Но с Деми се запознах в 8 клас и си допаднахме.Не бяхме най-добри приятелки, но тя знаеше доста неща за мен и можехме винаги да си говорим за каквото и да било…..това май ни прави най-добри приятелки?!
Д:И какво ново при теб? *гледаше ме с любопитство, ядеейки сандвича си.*
С:Скука. *тя повдигна вежда.* Така е.
Д:О, я стига при теб никога не е скука.Разказвай.
С:Повярвай, няма какво да ти кажа.Всичко върви нормално.
Д:Нормално…значи ли, че оня ти омръзна вече?
С:Не, разбира се. *засмях се.* Даже напротив.Всеки път е различен, все едно всеки път го правя с някой друг, не знаеш какво да очакваш от него.Мисля да го задържа още.
Д:И кога по-точно хлътна по него?
Отново се засмях.
С:Аз хлътнала по него. *започнах да си играя с картофките.* Ти си
полудяла.Стига де, аз не изпитвам такива чувства те са заключени с
толкова много катинари.
Д:Но изглежда той е успял да отключи доста от тях.
С:Ние правим страхотен секс и само това, нищо повече.Разбери.Аз не бива да изпитвам такива чувства, не е редно. *звучах истерично.*
Деми дойде при мен и ме прегърна.Само тя знаеше за Нейтън.
Д:Заради онзи глупак.Не можеш ли да го забравиш.
Погледнах я, очите ми се пълнеха със сълзи, преглътнах и се отдръпнах от нея.
С:Не, колкото и да искам*отвърнах с равен тон* Той винаги ще е там, моето минало…..
Помотахме се още малко и след това се разделихме.
Неделя мина адски скучно, успях да наваксам с уроците, да прекарам време с нашите, които вечно мрънкаха, че не ме виждат достатъчно.
“As Long As You Love Me” (преведена история) Шеста глава (Втора част)
♥♥Защото си моя. ♥♥
(Selena’s P.O.V)
„Тя диша ли?” Изсъска той.
„Едва…” Каза някой друг.
Почувствах една студена ръка да докосва китката ми. „Тя има пулс!” Чух.
„Хайде, Селена, събуди се!” Чух да казва някой, като започна да ми удря леки шамари.
Закашлях се леко и бавно отворих очи.
„О, благодаря ти Боже!” Чух момичешки глас.
Когато отворих очи напълно видях лешниковите му очи да ме гледат гневно.Изглеждаше повече от ядосан. Когато очите ми се отвориха напълно го погледнах объркано. „Гърлото ме бо-” Не можех да говоря, гласът ми бе пресипнал.
„Ти почти умря Селена! Мамка му, толкова ли си глупава?” Джейсън изсъска.
„Защо си тръгна?” Попита Алекс, като дойде при мен. Погледнах го въпросително.
О, гадост! Това не беше сън? Това беше истинско? Погледнах към Алекс и Брандън, а след това към Алексис, която седеше на земята до мен с подпряна на ръката. След това втренчилия се в мен Джейсън. Всички те чакаха отговора ми. „Ами…”
„О, това е страхотен отговор.” Изсъска Брандън саркастично. Всички ми бяха толкова ядосани. Как са успели да ме намерят? И защо бях припаднала?
“Как ме-„ едва-едва казах.
„Момент.” Каза Алексис, преди да отиде в другата стая. Всички мълчаха. Погледнах към Джейсън, който стоеше точно пред мен, на края на дивана, тъй като бях легнала. Минута по-късно тя се върна с бяла дъска и маркер. „Щом не може да говориш го напиши.”
Взех дъската и маркера и започнах да пиша, това което исках да кажа. Когато бях готова го обърнах към тях за да могат да го прочетат всички.
„Как ме намерихте…?” Брандън го прочете. „И какво се случи…”
„Не помниш ли?” Попита ме Алексис.
Поклатих глава, преди да напиша, нещо друго. Написах. „Не. Спомням са само, че бягах и Брус ме намери.”
„Ами почти те уби..” Заговори Джейсън без никакви емоции. „Той те беше удушил почти до смърт.”
„Трябва да благодариш на Джейсън, защото, ако не беше…” Алексис се опита да каже нещо, но Джейсън я прекъсна.
„Нямам нужда от нейните благодарности!” Изсъска ядосано, преди да стане от дивана.
Наистина ли Джейсън ме е спасил? Това което тя се опита да каже ли е, че той ме е спасил? Чувството за вина се зароди в мен. Аз го оставих, но все пак той ме спаси?
„Мисля, че трябва да поспиш Селена. Доста е късно.” Каза Алекс, като се приближи. Кимнах и станах бавно от дивана. Той ми помогна да отида в стаята. Взех и дъската, и маркера в случай, че трябва да кажа нещо на Джейсън.
Легнах на леглото и въздъхнах, като бързо написах „благодаря” и показах на Алекс. Той кимна и излезе от стаята.
Малко след това се появи Джейсън с вода и някакви хапчета. Той ги остави на масичката до мен. „Трябва да вземеш това преди да заспиш. Ще ти помогне.” Каза спокойно той, като гледаше напред без да ме поглежда.
Изпих лекарството. Джейсън се съблече и остана само по боксерки без блуза. Облече си само долнището на пижама и си легна.
Преди да изгаси лампата си сложих ръката върху неговата в знак да не го прави.
Започнах да пиша на дъската, а той ме гледаше объркано.
„Защо ме спаси?”
Той ме погледна в очите и взе дъската от ръцете ми. Не мисля, че иска да говорим. Той започна да пише нещо.
Върна ми дъската и погледнах какво е написал.
„Защото ти си моя, както казах и първия път когато се срещнахме.”
Погледнах към него, след като го прочетох. След това изгаси лампите, не можехме да си говорим или да пишем каквото и да е било. Мога просто да легна и да мисля докато не заспя.
Rare photos (part 25)
Джъстин на корицата на списание US Collector’s Edition
Новата татуировка на Джъстин
@alfredoflores: #tbt grabbing a shot in Vegas last week 😂 #notarealtbt#howsatbtgoingtobeoneweekold#youknowyoudoit2
@justinbieber: The birthday girl is tired
@djtayjames: Started from from the bottom @dankanter
@kemalandkarla: Another rare #toots sighting – this time in NYC
Джъстин в Ню Йорк (29.05)
Джей е забелязан да напуска хотела си
Джей пристига в нощен клуб 1 Oak
Забелязан в нощния клуб Avenue
“As Long As You Love Me” (преведена история) Шеста глава (Първа част)
♥♥Защото си моя. ♥♥
(Selena’s P.O.V)
Станах от леглото на Джейсън със сълзи на очите. Аз не трябва да плача, не си струва. Повтарях си това, но продължавах да чувствам топлата течност по бузите си. Иска ми се да си бях вкъщи с родителите ми.
Иска ми се да не съм тук. Искам някой да ме намери!
Погледнах през прозореца, близо до леглото на Джейсън. Приближих се до него и погледнах навън, оглеждайки мястото на което съм. Погледнах колко на високо сме. Отворих тихо прозореца и започнах да се подавам навън, стигайки най-близката повърхност близо до мен. Бавно започнах да ходя по ръба.
Не поглеждай надолу! Не поглеждай надолу!
Започнах да ходя, движейки се към следващата част на сградата. Посегнах с крак, почти се подхлъзнах. Дишането ми стана тежко. Направих следващата стъпка и скоро бях на ръба на сградата.
Стъпих долу на земята. Беше много тъмно. Започнах да вървя по тротоара. „Извинете?” Казах на някакъв човек, който се обърна към мен и ми се усмихна с жълтите си зъби. Ъгх няма значение…
Вървях, вървях, докато не стигнах една пътека, не много далеч от къщата на Джейсън. Нямах пари, телефон и дрехи, нямах нищо.
Нямах никакъв план.
Човече, трябваше да помисля за това.
WOOF! WOOF! Обърнах се бързо и видях едно ядосано куче, което бе свързан. Тръгнах, като вървях бавно, заради кучето. Бях доста уплашена.
„Селена?” Чух познат глас, обърнах се и видях тъмно кафяви очи.
Той се усмихна. „Това е съдба. Казах ти, че ще се видим отново.”
Погледнах към русата му коса. Повдигнах вежда и завъртях очи с досада. „Аз не съм тук, за да те видя. Аз бягам.”
Той изсумтя. „Какво се е случило? Онзи задник ти е направил нещо, нали?”
„Брус, или там както ти е името, може ли да ме оставиш на мира?” Тръгнах и чух стъпките му зад себе си.
Той ме хвана за ръката и ме обърна към себе си. „Хайде скъпа, ако имаш нужда от човек, който да те накара да се почувстваш по-добре, аз ще те накарам да се почувстваш по-добре.”
Очите ми бяха приковани към неговите тъмни очи.
„Не се нуждая от теб, за да се почувствам по-добре!” Дръпнах ръката си и тръгнах.
Изведнъж тялото ми бе притиснато към цимента, ударих си главата. „Не приемам НЕ за отговор!”
„Ами тогава приеми „начукай си го” като отговор!” Изсъсках като отместих поглед от лицето му, докато се опитвах да се махна, но той стегна хватката си.
Той се засмя. „Имам други планове, които включват „чукане”. Подсмихна се той преди да хване ръката ми. Започна да ме дърпа надолу по улицата, приближих се към ръката му и го захапах силно. Той бързо ме пусна като трепна от болка. Избягах в другата посока, знаех, че ме гони.
Опитах да се измъкна, но той ме настигна и усетих ръката му да се увива около врата ми. Той ме стисна все по-силно и по-силно, стана ми трудно да дишам. Започнах да губя съзнание. Паднах на колене.
„Как по дяволите Маккан се справя с теб?” Изсъска той.
Опитах се да извикам за помощ. Но гласът ми се пречупи и усетих, че въздухът не ми достигаше. Паднах напълно на земята. Не можех да помръдна, не разбирах какво става около мен.
„Какво по дяволите правиш? Не ти ли казах да не се приближаваш до нас?” Чух някакъв глас.
„Тя дойде при мен Маккан!” Изсъска той. „Може би, ако не беше такъв кретен, тя нямаше да избяга от теб!”
Бавно отворих очи и видях Джейсън да се нахвърля на Брус. След което започна да го удря. Очите ми бързо се затвориха и всичко стана черно.
JustinBieberNews94 