As long as you love me (двадесет и втора част) Последна част!!!

2 седмици по-късно

 

Вървях по все още мократа трева, носейки в ръка букет ухаещи цветя.Слънцето си проправяше път през сивите облаци.Стигнах до мястото….нашата полянка.Все така красива и пъстра.По средата и се виждаше надгробния камък.Положих цветятата.

Джейсън Маккан
(01.03.1994г.-17.02.2011г.)
„Ти беше този, от когото се нуждаех.Отвори очите ми и ме накара да повярвам отново.Нашата любов беше истинска и неповторима, какъвто бе и ти.Обичам те повече от всичко.Почивай в мир, любов моя!”
Легнах на тревата до гроба му.

 

Джули: Независимо от всичко винаги ще притежаваш част от сърцето ми.Няма те забравя никога, обещавам ти.Благодаря ти за всичко, ти ми показа, че светът не е това ужасно място, за което го мислех.Ти промени целия ми живот.Донесе му искрица радост.Бях истински щастлива, бях себе си с теб. *тихо му казах всичко това*
Припомних си всеки един миг, който прекарахме заедно, всяка една целувка, всяка една дума, всеки един поглед и докосване.

(ретроспекция)

Джейсън винаги щеше да живее в мен, в моето сърце и ум, щях да го пазя всеки един спомен за него вечно.И това е обещание, което щях да спазя независимо от всичко.
Обичам те!!!

Край

As long as you love me (двадесет и първа част)

Прибрах се в нас.Взех си дълъг и горещ душ.Обялкох някакъв анцунг и тениска, взех парче претоплена пица и седнах на дивана.

 

 

Прещраквах каналите, просто, за да правя нещо без да се съсредоточавам върху това, което даваха, когато нещо грабна вниманието ми.

 

По новините бяха показали снимка на Джейсън.Усилих звука.

 

Репортерка: Както знаете Алекс Маккан,мъжът заложил бомбите на погребението на полицай Уелс, за да сплаши полицията е мъртът.Имаме сведения, че неговия по-малък брат Джейсън му е бил съучастник.След смъртта на брат си Джейсън решава да отмъсти на полицията, като им прави бомбен капан.В резултат, на който е убит един полицай, а двама други са ранени.До преди няколко часа той бе международно издирван.Успяха да го хванат заедно с неговия помощник Тимъти Джонсън.Джонсън се предал без съпротива, но Маккан се опитал да стреля по полицаите.Този негов опит е довел до смъртта му.Прострелян е многократно в гърдите.
Изключих телевизора.Не можех да повярвам на това, което току-що чух.Това някаква шега, нали някаква извратена шега.Той не е мъртъв, сега ще звънне на вратата и ще ме прегърне.Не е мъртъв.Не спирах си да повтарям.

 

Очите ми се пълнеха със сълзи, всичко ми бе размито.Не знаех къде съм, кой ден е, знаех, че Джейсън е мъртъв.Той ми обеща, че всичко ще е наред.Прегърнах една възглавница и не спирах да плача.Някой влезе в стаята.
Мама:Миличка, какво е станало?*погали раменете ми*

 

 

 

Джули:Мамо, той е мъртъв.Няма го, мамо.

 

Сгуших се в нея и продължих да плача.Тя ме галеше по косата.
Джули:Само ако бях по-настоятелна.Трябваше да го спра навреме, да му каже, че е опасно и че не искам да го загубя.Но не.
М:За какво говориш?

 

Джули:Бомбите мамо.Негово дело са, както и на брат му.
Тя ахна.

 

 

Джули:Вината е изцяло моя, можех да го спря, опитах се, но не достатъчно.
М:Не си виновна.Той е знаел какво прави и какви са рисковете.

 

Джули:Аз го обичам, мамо.Повече от всичко на света.Чувствам се празна, сякаш част от мен я няма.Него го няма.Никога повече няма да ме целуна, прегърна.
Тя не каза нищо, не знаеше какво да каже просто защото не разбираше.Не знаеше колко дълбоки бяха чувствата ни, тя си мислеше, че е просто някакво си тъпо увлечение, което до няколко дни ще ми мине.Но грешеше, щях да го обичам вечно.

As long as you love me (двадесета част)

Никакъв отговор, излязохме от къщата.Помогна ми да се кача във вана, след това и той влезе, а след малко отнякъде се появи и Тимъти, заемайки шофьорското място.
Дж:Първо ще я оставим в тях.
Каза адреса и Тимъти подкара колата.Бях тотално объркана и обезпокоена.

Джули:Джейсън?*докоснах го леко по ръката*

Дж:Ченгетата са разбрали къде сме.Трябва да бягаме.

Джули:*без да се замислям му казах* Искам да дойда с теб.
Дж:*изражението му стана твърдо и сурово* В никакъв случай.
Джули:Моля те.
Дж:Не!Не мога да ти го причиня.

Дж:Просто трябва да изчезнем за няколко дни, докато нещата се успокоят и после ще се върна.Всичко ще е наред и нищо няма да ми се случи.
Джули:Обещаваш ли?
Дж:Обещавам.*в гласът му си личеше колебанието, но едва доловимо*
Тимъти караше адски бързо и за нула време бяхме пред нас.Излязохме от вана.

Прегърнах го и заплаках.Вдишах от аромата му, опитвайки се да го запомня.

Той ме отдръпна от себе си и ме целуна.Нежно и внимателно, тъга, това усетих, болка, самота.
Джули:Просто няколко дни?

Дж:просто няколко дни.
Джули:Обичам те!*отново го прегърнах*
Той зарови лице в косите ми.

Дж:И аз те обичам.Искам да знаеш, че ти не си някакво си увлечение, много повече си от това.Ти си специална Джули, уникална и неповторима.Запомни го!!!

Избърса една от сълзите ми.
Дж:Не плачи.

Целуна ме по челото.Не исках да го пусна, но се наложи.Проследих с поглед как се качва и потеглят бързо.Сигурно съм седяла доста време все така загледана в пътя, защото започна да захладнява и да се стъмва.

As long as you love me (деветнадесета част)

Дж:Извинявай за това.Но не си падаме много по чистенето.
100% в тази къща живееха само мъже.Бъркотията не ми пречеше, собствената ми стая през по-голямата част от времето бе кочина.Падах си по безпорядъка и не ми правеше такова впечатление.
Дж:Ако искаш можем да гледаме филм?
Джули:Добре.

Отидохме в стаята му, която всъщност не изглеждаше толкова зле.Беше доста подредена, имаше няколко платаки на Крис Браун и това Бионсе ли е?
Джули:Падаш си по Бионсе?
Дж:*вдигна ръце във въздуха* Хвана ме.
Джули:Кой да предположи?Определено не и аз.

Дж:*усмихна се* По какви филми си падаш?
Джули:Страшни.
Дж:Така си и помислих.Какво ще кажеш за „предизвестена смърт”?
Джули:Класика.Пускай.
20 мин. по-късно седяхме на дивана в хола и се целувахме.Бях гледала толкова много пъти този филм, че дори вече не ми бе страшен.А всичко започна от това, че аз не исках да му дам да си хапне от вкусните пуканки и той започна да ме гъделичка.

Озовахме се един върху друг, страшно близо, сърцето ми щеше да изскочи, биеше като полудяло.

И след това устните ни се сляха в сладострастна целувка.И разбира се бяхме прекъснати от телефона му.
Джули:Зарежи го, нека си звънни.

As long as you love me (осемнадесета част)

Ванът спря пред една изоставена и доста порутена сграда.Тимъти слезе и останахме само двамата.

Дж:Няма да се бавим.Пусни си радиото.
Джули:Какво правим тук?Кажи ми, че не свързано с нещо опасно?
Дж:Не се тревожи.Всичко е под контрол.
Джули:Лесно ти е да го кажеш, не ти си на тръни през цялото време.
Дж:Успокой се.
Нежно ме погали по бузата и съвсем леко устните ни се докоснаха, не успя да задълбочи целувката, защото Тимъти ни прекъсна.
Джонсън:Хайде и без това нямаме време.
Дж:Да, идвам.*обърна се към мен* Спокойно, всичко ще е наред.

 

 

Вече цял час чаках в скапания ван.Кракът ми не спираше да вибрира, музиката ме дразнеше и откачах.Какво толкова правеха в там?Колкото и да не исках да мисля за това просто нямаше как.Всъщност знаех какво правят-капан за полицията.Добре, не трябва да си гений, за да сетиш.Бомби…това беше ключовата дума.Те бяха опасни и може би затова му трябваше някой като Тимъти достатъчно умен, за да ги направи, но и досатъчно глупав, за да не заподозре истинския му план.
Великите ми размисли и разкрития бяха прекъснати.Тимъти влезе и зае мястото си.Запали двигателя и потеглихме.

Джули:Къде е Джейсън?
Джонсън:Отзад.*отговори сухо, нямаше и следа от мекия тон*
Явно Джейсън го бе скастрил за дружелюбността му, ако можем да наречем държанието му така.
Ванът спря пред малка едноетажна къща.И преди да се усетя Джейсън ми отвори вратата.Подаде ми ръка и слязох.Този квартал не ми бе много познат.Повечето къщи бяха едноетажни, малки и стари, някои дори порутени.Прекрачих прага на къщата.Миришеше странно, беше си бъркотия.Повечето прозорци бяха затъмнени от дебели пердета.

As long as you love me (седемнадесета част)

Станах в 8.Измих се набързо.Облякох си дънки и тениска, оставих косата ми пусната и слязох да закусвам.Направих си сандвич и се наставих на дивана.Пуснах си някакъв сериал, водеше се комедиен, но не бе хич смешен, твърде клиширани лафове, чак да ти се доспи, но вярвате ми или не нямаше какво друго да се гледа.Тъкмо бях приключила, когато на вратата се звънна.Беше Джейсън, не че очаквах някой друг.

Дж:Добро утро.Побързай, защото времето ни притиска.
Определено беше в по-добро настроение, но какво искаше да каже с това, че времето ни притиска.Пред нас бе един цял ден, нали.
Обух набъзо кецовете си и заключих.Пред нас бе паркиран тъмно кафеникъв ван.Погледнах го объркано.
Дж:Не се тревожи.Хайде.
Качих се.Някакъв мъж седеше на шофьорското място.Джейсън седна до мен и непознатия запали двигателя.Първите няколко минути се возихме в тишина, дали Джейсън смяташе да ни запознае.Любопитството ме изгаряше отвътре.
Джули:Аз съм Джули.
Наруших неловката тишина.
Мъжът:Джонсън.

Забелязах как Джейсън го погледна ядосано.Но на онзи тип не му направи впечатление.
Джули:Е, ъм…Джонсън
Джонсън:Можеш да ми казваш Тимъти.
Джули:Добре Тимъти от колко време се познаваш с Джейсън?
Той тъкмо щеше да каже нещо, когато бе грубо прекъснат от Джейсън.
Дж:Стига излишни приказки.Нека не го разсейваме.
Нотка на раздраздение ясно си личеше в глас му.
Дж:*обърна се към мен* Преди да отидем до нас ще трябва да спрем на едно място.
Джули:Добре.
Защо ли имах чувството, че това имаше нещо общо с отмъщението.

CTRL + Q to Enable/Disable GoPhoto.it

As long as you love me (шестнадесета част)

Разходихме се из неоживената част на парка, вплели ръце.Всеки потънал в мислите си.Тревожех се и то доста.Не знаех какво е планирал, но вероятно бе свързано с бомби.Та той бе само на 16г. защо му е да се забърква с полицията и цялото това отмъщение.Не можех да го разубедя колкото и да исках, а повярвайте аз го исках повече от всичко на света.Бе твърдо решен, че ще си го получат независимо от всичко.Тази негова страна не ми харесваше.Обичах милия, романтичен, сладък Джейсън.Привличаше ме тайствеността му, но тази грубост и неприязъм ме плашеха.Това определено не значеше, че ще се откажа от него.В никакъв случай.Обичах го с цялото си сърце.И дори и да бе убиец пак щях да съм до него и да го обичам.Наречете ме луда или побъркана, няма да ме засегнете.Защото любовта ни бе именно такава…луда, необяснима, дори отчасти забранена.
Дж:Искаш ли утре да дойдеш в нас?
Пръв наруши тишината.
Джули:С удовоствие.
Много исках да видя къде живее.
Дж:Добре.Ще трябва да пропуснем училище.Ще те взема към 9 ч.

Джули:Добре ще съм готова.

As long as you love me (петнадесета част)

Седна на една пейка, аз го последвах.
Дж:Не биваше да става така.Имам предвид целта му беше да ги сплаши и онова тъпо ченге обеща, че няма да го убие ако му кажа всичко, излъга ме.
Не разбрах и думичка от това, което ми каза, освен, че някой е умрял.
Джули:Опитвам се да ти помогна, но наистина моля те разкажи ми малко по разбираемо.Кой е умрял?Кой кого е искал да сплаши?
Дж:Брат ми…той е мъртъв.*ахнах*
Джули:Боже Джейсън толкова съжалявам!
Дж:Аз също, но знаеш ли кой още ще съжалява – тъпото полицайче-Ник Стоукс и целия му екип.Всичко започна с това, че те затвориха Ралф.*видя обърканото ми изражение и доизясни останалата част* Той ни взе под крилото си, след като нашите починаха.Беше свестен мъж.А те просто ни го отнеха, държаха се с него като с престъпник и то само защото не е имал шофьорска книжка.Алекс превъртя.Предполагам, че си гледала по новините за бомбите на погребението на онзи полицай.*кимнах* Алекс ги сложи.Искаше да си сплаши, не беше на себе си.Федералните разбраха, че са негово дело.Обещаха ми, че няма да му се случи нищо ако им кажа къде е.Така и направих.Но копелетата ме излъгаха.И сега е мъртъв, те ще си платят.*сви ръцете си в юмруци*

Бях ужасена, но не му го казах.Бомбите са били дело на брат му.Дали и Джейсън е имал нещо общо?Не, не, не побързах да отрека, но ако е имал.И какво ако е имал това не променя мнението ми за него.Той просто е помогнал на брат си.И аз бих направила същото ако бях на негово място.Все пак бяха семейство.Прегърнах Джейсън.

Дж:Наистина съжалявам.Просто ми дойде в повече.И разпитът днес в управлението.Стоукс и хилядите му празни обещание.Мисли ме за глупак, но аз съм няколко крачки пред тях.Ще си го получат всички тях, обещавам им и за разлика от него аз ще си спазя обещанието.
Плашеше ме тона, с който изговаряше думите.Толкова насъбрал се гняв.
Джули:Моля те не прави нищо.Знам, че е трудно, но не е ли по-лесно ако забравиш.Ще ти помогна да преодолееш болката, ще съм до теб.Забрави ги, забрави отмъщението.Моля те.Не искам да ти се случи нещо.*умолявах го*

 

Дж:Не се тревожи за мен, нищо няма да ми се случи.Не mе страх от тях.Не мога просто да ги оставя да се разминат.Ако останат безнаказани ще стана като тях, а не мога да го позволя.

As long as you love me (четиринадесета част)

Броях оставащите минути до края на последния час и щом звънеца би с изненадваща бързина бях прибрала всичките си учебници и се насочвах към изхода.Първоначално не го видях и започнах както винаги да се притеснявам.Но после го забелязах облегнат на едно дърво.Отидох при него.

Дж:Хайде.*хладно каза той*
През целия път до където и да отивахме не каза и думичка.Лицето му не издаваше каквато и да е емоция.Отидохме в парка, в частта, в която нямаше никой.
Не издържах повече това мълчание.Хванах го за ръката и той спря.

Джули:Какво е станало?*поклати глава* Не отричай.Знам, че нещо се е случило.Какво е Джейсън.
Просто седеше и ме гледаше все едно се чудеше „Можех ли да и кажа или не?”
Джули:Просто го кажи.Можеш да ми имаш доверие.Независимо от всичко, независимо какво кажеш няма да те упрекна дори ако искаш няма да кажа каквото и да е.Просто го направи.Ще ти олекне.

Дж:Млъкни.*изкрещя се в лицето ми*

Стреснах се наистина.Кой беше този човек пред мен.Лицето му бе изкривено в грозна гримаса, очите му бяха пълни с гняв, ярост.Мускулите му бяха напрегнати.Никога досега не ми бе говорил така.Очите ми започнаха да се пълнят със сълзи.Той видя колко бях изплашена и какво му причини тази шестбуквена дума, изречена по този начин.

Прегърна ме и зарови лице в косите ми, аз заплаках, мокрех тениската му.
Дж:Толкова съжлявам.Ти не си виновна за нищо.Ти си перфектна.Толкова съжалявам, просто ми.

Отдръпнах се от него, вгледах се в очите му.Беше искрен, звярът бе утихнал и на негово място се бе появил изплашения Джейсън.Но защо те е страх?

Джули:Кажи ми какво е станало?

Дж:Няма да разбереш.Не искам да те въвличам в това.
Джули:Просто го направи.

As long as you love me (тринадесета част)

Когато отидох на следващия ден на училище него го нямаше.В нито един час.Притесних се малко, добре де адски много.Нямаше кого да попитам къде е.Нямах и номера му, за да му се обадя.Бях една огромна паника.През цялото време бях се затворила в моя собствен свят, не слушах какво говореха учителите, игнорирах всичко около мен.Мислех само за него, дано да е добре.Но когато помислих малко си спомних, че той понякога отсъстваше дали само от един час или от всички и после идваше.Опитах се да се успокоя, повтаряйки си, че утре ще е тук.
Но не беше.На следващия ден, както и този след него.Цели 3 дни.Паниката ми ескалираше, започнах да си мисля какво ли не.Бях кълбо от нерви.
Учителката:Джули, добре ли си? Бяла си като платно.

Гласът на госпожата ме отскубна на плашещите мисли, които бяха завзели ума ми.
Джули:Нищо ми няма.
У:*погледна ме притеснено* Сигурна ли си? Ако искаш отиди до сестрата?
Джули:Мисля, че ясно ви казах, че нищо ми НЯМА.
Започваше да ме нервира и накрая малко и повиших тон, след което съжалих, защото тя просто се притеснява за мен.Не е виновна.
Джули:Съжалявам.Просто не успях да се наспя нали знаете изпити…
Тя се усмихна разбиращо и продължи с урока.Наистина не можех да спя, но не заради глупавите тестове, а заради него.Къде по дяволите си Джейсън?
Бях решила, че ако не дойде и утре ще тръгна да го търся, да разпитам директорката, да се добера до адреса му.Дори бях готова да стигна до крайни мерки ако тя не пожелае да ми съдейства.Да, това е, което всички си мислите-кражба на информация от архива.
Но слава богу не ми се наложи, не че нямаше да го направя, дори си бях съставила и безупречен план.
Влязох в кабинета по литература и го видях, почувствах се адски облекчена.Седеше на последния чин както обикновено, беше си сложил качулката и драскаше нещо в тетрадката си.

Веднага огромната глупава усмивка се появи на лицето ми.Седнах до него.
Джули:Хей!*весело го поздравих*
И да си призная бях си измислила една дълга реч, в която го окорявам за изчезването като му обяснявам колко съм се притеснила.Вдигна глава и ме погледна.

Дясното му око беше синьо.

Джули:Какво е станало?*докоснах го съвсем леко*
Дж:Паднах от скейтборда. *простичко отговори*
Джули:Защо те нямаше.Притесних се, много!
Дж:Съжалявам.Трябваше да уредя някои неща.
Този Джейсън беше толкова различен от онзи, с който бях прекарала последните дни.Очите му…бяха изпълнени с болка, тъга, самота.Но не и страх.Нещо определно се беше случило, но не му беше нито времето, нито мястото, за да го попитам.След училище, на нашето място.
Преписвах нещо от дъската, когато той леко докосна брадичката му.След това започна да движи пръста си по ръката ми, правеше кръгови движения.Усмихваше се, както и аз на него.Не спирах да гледам устните му и да се питам кога ли пак ще ги вкуся.И докато си мечтаех и не спирах да се взирам в лешниковите му очи някой наруши този прекрасен момент.Секретарката…каза нещо на учителката и излезе.Тя погледна към нас.
Учителка:Джейсън ела с мен за малко.

Погледнах изненадано.Какво ли ставаше?
Двамата излязоха.Забелязах как всички бяха вперили поглед в мен и си шушукаха, бяхме станали обект на клюките им отново.Той се върна с непроницаемо изражение.Започна да си събира нещата и тихо ми каза:
Дж:След училище ще те чакам.
Кимнах едва забележимо и той излезе.Къде отиваше?Какво става?Ами ако не се върне, нали и преди 4 дни беше казал нещо подобно, но изчезна.Нямаше да го понеса.Исках да атакувам госпожата с купищата ми въпроси, но не можех.Ставах подозрителна, което ще доведе до клюки, а това до един вид популярност, тоест вече нямаше да съм толкова невидима.През часа ми хвърляха по някой и друг поглед, но се опитвах да не ги забелязвам.Краткотрайното ми щастие бе изместено от притеснението.