Архив по месеци: декември 2013
Пати говори за промяната в живота на Джъстин
Не можем да отречем, че с премиерата на Believe-вторият документален филм на Джъстин-феновете по цял свят си припомниха времето на Never say Never, първият филм за живота на изпълнителя. И не само ние забелязахме разликите между тогава и сега. Когато беше интервюирана на червения килим по време на премиерата на филма в ЛА, Пати говори на тази тема и още относно сина си.
http://www.mtv.com/videos/movies/989674/justin-bieber-gives-his-mom-a-kiss-at-believe-premiere.jhtml#id=1719152
Джъстин през 2013 г.
Love will remember (двадесет и шеста глава)
Първото, което направих бе да махна чаршафите, защото миришеха на него. След това отворих гардероба си и извадих всички негови дрехи, които бяха в мен. Сложих ги при чаршафите на пода. Извадих и всички бележки, които ми бе пращал, хвърлих ги в кошчето за боклук. Намерих кутийка кибрит, запалих клечката и я хвърлих в кошчето. Хартията започна да гори. А аз просто седях и наблюдавах как хилядите мили думи, които някога ми се писал изгаряха, думи като „Липсваш ми”, „Колко си красива”, „Ти си всичко за мен”, „Обичам те”, лъжи, нищо друго. Взех и снимките, които някога си бяхме правили, а после извадили на хартия. Започнах една по една да ги слагам в кофчето. Не исках да ги гледам, защото щеше да боли още повече, а нямаше да го понеса. След като и последната изгоря загасих огъна. Взех всички негови неща, които имах, чаршафите, кошчето и излязох от стаята. Къщата бе празна и зловещо тиха. Баща ми не се мяркаше никъде и по-добре.
Излязох от нас и ги изхвърлих в голямата кофа с боклук на края на улицата. Всичките ни спомени до мен, всичко, което ми напомняше за него, всичко, което бе свързано с него. Всичко…. Погледах ги за малко и след това се прибрах в нас. Отново се заключих и се свих на топка върху леглото, взимайки телефона си. Прегледах телефонните си контакти и се спрях на едно име „Кейт”. Да, все още пазех телефона и. Да и се обадя или не? Не бях сигурна, но имах огромната нужда да поговоря с някого. А тя бе единствената ми приятелка, останалите бяха просто познати, с които не бях общувала от твърде дълго време. Това се дължеше на появата на Джъстин, който бе обсебил живота ми и без който не правех почти нищо. Бях се изолирала от останалия свят, моят свят бе Джъстин. Всичко се въртеше около него. Натиснах зелената слушалка. Все още смятах, че идеята е глупава и бях почти убедена, че няма да вдигне. Изненадах се, когато го направи.
-Да.-каза сънено.
„Тъпачка” скастрих се наум. Въобще не бях видяла колко късно е. Минаваше 2ч.
-Кейт.-тихо казах.
Тишина…. Щеше ли да ми затвори?
-Шанел.-каза вече с не толкова сънен глас.
-Толкова съжалявам.-очите ми се напълниха със сълзи.
-Казах ти, че е късно за това. Лека нощ.
-Моля те, не затваряй.-примолих и се.
-Виж, много ми се спи. И не ми се играе тъпата ти игра. Ако с Джъстин сте се напили и си правите шегички, моля те не ме намесвай.
-Джъстин….-прошепнах.- Баща ми го преби.
Тя ахна.
– След като баща ми разбра за нас от теб -натъртих на последната дума.- Заплаши, че ще ме прати в Европа. Джъстин каза, че няма да го допусне и решихме да избягаме. Направихме го, но се случи нещо в колата. -започнах да плача.- Той се държеше толкова различно, сякаш бе друг, наговори ми ужасни неща, че всичко между нас е било лъже, че не ме обича, че ме е използвал, за да отмъсти на баща ми. След това баща ми ни намери и Джъстин излезе да говори с него, не знам какво са си казали, но той бе бесен и започна да го удря силно. Може да е мъртъв, едва дишаше, когато си тръгнахме.-плачех силно, не можех да спра.
-О, Шанел.-каза меко.- Толкова съжалявам, вината е моя. Можех да те покрия, когато баща ти се обади, но не го направих от инат. Исках да прецакам нещата, исках баща ти да види, че не си толкова перфектна за каквато те смята. Истината е, че завиждах на това, което имахте с Джъстин. Но ето, че всичко е било измислица. Толкова съжалявам, знам, че го обичаш много и не е бил някакво увлчение.-тя също леко заплака.- Бях ужасна приятелка.
И двете плачехме. След това в един глас казахме:
-Съжалявам.
Засмях се през сълзи.
-Независимо то всичко ти прощавам, защото и аз не бях най-добрата приятелка. Нямам си другиго освен теб, ти си ми като сестра. -Аз ти простих много, много отдавна, но просто бях инат и не исках да ти призная.
-Приятелки.
-Приятелки. Утре ще дойда до вас, ще си поговорим, ще хапнем сладолед в големи количества и ще плачем, много.
-Благодаря ти.
-Лека нощ.
-Лека.
И след това затворих телефона.
Оставих го настрана, гушнах възглавницата и се свих още повече. Дори тя миришеше на него. Вдишах дълбоко аромата ми и започнах да плача отново. Опитах се да не мисля, защото болеше много, но не успях. Пред главата ми като филм преминаха всичките ни моменти Джъстин: запознаството ни в парка, после срещата на вечерята, срещата в училище, първата ни целувка, първият ми път, не съжалявах, че го направих с него, защото част от мен все още го обичаше и отказваше да приеме случилото се, до днешните събития. Сгуших още по-силно възглавницата и се опитах да не мисля, за това, което се случи. Самозалъгвах се, че Джъстин наистина ме обича и всичко между нас е наред. Дори след малко ще дойде, ще се влезе през прозореца, преди това ще счупи някоя саксия, ще му се засмея. Ще легне до мен, ще ме гушне,ще ми каже колко ме обича, ще ме целуне, колко исках да усетя сладките му устни в момента. После настъпи мрак, появи се сериозното лице на Джъстин, припомних си какво ми каза, думите ехтяха в съзнанието ми, появи се разкървавеното му лице, в което нямаше и капка страх, не съжаляваше за нищо. Захвърлих възглавницата на земята. Приближих краката си близо до лицето ми и ги обхвана с ръце.
Сълзите не спираха да се стичат, не исках да плача, само исках да забравя. Да забравя абсолютно всичко….но това бе невъзможно. И тогава се сетих, можех да забравя поне за тази вечер, да си осигуря покой. Извадих от шкафчето до леглото ми малко шишенче с приспивателни и взех няколко. Отново легнах и след минута клепачите ми натежаха. Най-накрая покой….отивах на място без Джъстин…без баща ми…без училище…без Кейт…без болка…без сълзи…леко се усмихнах. Нямах търпение да се пренеса там….след секунди всичко потъна в мрак.
Justin Bieber says Happy NEO Year!
Джъстин в Ski Resort в Blue Mountains, Ontario (30.12)
Нови/стари снимки на Джъстин от фотосесията му за Daily Mail (2012)
Instagram/Twitter
@khalil: 😂Wake up sleepy head @justinbieber
@JeremyBieber: At the game for @johnny’s birthday. We surprised him @justinbieber @sammy @poobear @rebelo @ryanbutler @nicholson101 #Leafs
@poobear: Happy birthday !!
@poobear: At the leafs game, sizzled !!
Джъстин с фенове в Торонто (29.12)
Джъстин в Panama City (октомври)
JustinBieberNews94 